Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1831                  19.11.2021 Година         Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Чавдар Димитров

 

Секретар И.Л.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 2010 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.П.Т. в качеството му на законен представител на „Стрейтлайн“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Добруджа“ № 6, против Заповед № 2183 от 28.08.2020г. на Зам. Кмет по СИРР при Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “двуетажна сграда“ /обект № 8 по ръчна схема на РДНСК/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КК на гр. Бургас, м. Отманли, Лесопарк Росенец, гр. Бургас, извършен от неизвестен извършител.

Жалбоподателят сочи, че заповедта е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат И.Ц., поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – Зам. Кмет СИРР при Община Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Г., която оспорва жалбата и излага аргументи в подкрепа на оспорената Заповед.

Заинтересованата страна – Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно уведомен, се представлява от главен юрисконсулт Ц.. В представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

След преценка на жалбата и изложените в същата аргументи, Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, съгласно Определение № 219/07.01.2021г. по адм.д.13184/2020 по описа на ВАС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът възприема като установени следните факти:

Административното производство е открито във връзка с разпореждане № 540/2020/10.07.2020г. (непредставено по делото) от Върховна административна прокуратура, отдел „Надзор за законност“ за възлагане на проверка на изградените строежи и обекти на нос „Чукалята“, лесопарк „Росенец“, землището на гр.Бургас.

Проверка била извършена на място на 06.08.2020г. от работна група – началник отдел „Строителен контрол“ при РДНСК – Бургас, инспектор и главни експерти при РДНСК – Бургас. Извършените констатации на място по отношение на процесната сграда били отразени в Констативен протокол от 06.08.2020г. (л.39 от делото). Констатирана била двуетажна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КККР на гр.Бургас, лесопарк „Росенец“, публична държавна собственост. Установено било, че сградата е с правоъгълна форма, скатен покрив, с приблизителни размери 9,00м./7,00м., като на двата етажа са оформени лоджии, със стъклени парапети. Сградата според протокола е напълно завършена в конструктивно отношение, монтирана е дограма и са изпълнени облицовки с пластмасови ламели. В протокола било отразено, че на място не са представени строителни книжа за обекта, както и че при проверка в Община Бургас не е установено наличие на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж за „Двуетажна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КККР на гр.Бургас, лесопарк „Росенец“.

Така изготвения протокол бил изпратен до Община Бургас с писмо изх.№ Б-1284-00-627/11.08.2020г. (л.37 от делото).

В тази връзка, с писмо рег. № 24-00-2025/5/18.08.2020г.  (л.36 от делото) бил уведомен министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Бургас, за извършената проверка от страна на РДНСК – Бургас и констатациите на органа, отразени в съставения констативен протокол. Отправена е била покана за присъствие при съставяне на констативния акт, като е предоставена възможност и за представяне на строителни книжа за обекта, документи за собственост за имота и/или сградата или други документи относими към откритото административно производство. Посочено е, че писмото следва да се счита за уведомление за откриване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

Обстоятелствата констатирани в съставения протокол били отразени в констативен акт № П-23 от 20.08.2020г. (л.32-33 от делото). Посочено било, че в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КККР на гр.Бургас, м. „Отманли“, лесопарк „Росенец“, гр.Бургас, е изпълнен  строеж: „Двуетажна сграда“ (Обект № 8 по ръчна схема на РДНСК Бургас). Констатирано е, че за описания обект няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Строежът е категоризиран като "пета категория", съгласно чл. 10 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовите строежи и чл. 137, ал. 1, т. 5,  б. „б“ от ЗУТ. Като установени нарушения е посочено, че строежът е без одобрени проекти и без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби – чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Преценено било, че констатациите сочат на достатъчно основание за провеждане на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.

Констативният акт е получен лично от Николина Кирова, длъжностно лице от Областна администрация Бургас, на 20.08.2020г. Същият е бил поставен на процесния строеж , както и на таблото за обяви в сградата на дирекция „ЦАУ Приморие“, за което е съставен констативен протокол по чл.225а, ал.2 от ЗУТ (л.34 от делото).

На 28.08.2020г. е съставен акт за приключило обявяване на констативен акт № П-23 от 20.08.2020г. (л.35 от делото). В същия е посочено, че в законоустановения 7-дневен срок в Община Бургас не са постъпили възражения. Посочено е още, че извън срока е постъпило възражение № 70-00-5925/28.08.2020г., подадено от адв. Ц. като представител на Калин Тихолов, в качеството му на представляващ „Стрейтлайн“ АД.

С горепосоченото възражение (л.40 от делото) от името на „Стрейтлайн“ АД, е оспорен констативен акт № П-23 от 20.08.2020г., като издаден в нарушение на процедурата и материалния закон. Изложени са доводи, че сградата е построена през 1978г. и още тогава е декларирана и за нея се плащат регулярно данъци. Посочено е, че сградата е придобита и на първично основание чрез непрекъснато владение над 10 години, тъй като дружеството осъществява необезпокоявано владение над сградата над 12 години, като периодично полага грижи за нейното обновяване и поддръжка с текущи ремонти. Изложени са доводи и за търпимост на строежа по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на така издадения констативен акт и след преценка на всички факти и обстоятелства по делото, със заповед № 2183/28.08.2020г. (л.27-28 от делото) на зам. кмета СИРР на Община Бургас, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2, т.2 е наредено да се премахне незаконен строеж: „Двуетажна сграда“ (Обект № 8 по ръчна схема на РДНСК Бургас), находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КККР на гр.Бургас, м. „Отманли“, лесопарк „Росенец“, гр.Бургас. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт, като е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени проекти и без предвиждане в ПУП.

С писмо № 24-00-2025/8/ от 01.09.2020г. (л.29 от делото) за издадената заповед е бил уведомен Областния управител на област Бургас.

Заповед № 2183/28.08.2020г. на зам. кмета СИРР на Община Бургас е била залепена на входната врата на процесния строеж, което се установява от констативен протокол по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съставен от служители в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас  (л.30 от делото).

С жалба вх.№ 70-00-6285/14.09.2020г. (л.4-7 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.

Входа на съдебното производство по делото са били събрани допълнителни доказателства за изясняване тезата на жалбоподателя, че същият е собственик като правоприемник на недвижимия имот, придобит от него по силата на покупкопродажба, реализирана в нотариална форма. В тази връзка е установено, че „НЕФТОХИМ" АД гр.Бургас е признат за собственик върху имот: „III. Яхт-клуб, находящ се в парк „Росенец", землището на гр.Бургас, разположен на площ от 9 дка и състоящ се от: Хангар за леки морски съдове, инвентарен номер 522, едноетажен, със застроена площ 161 кв.м, Хангар за морски съдове, инвентарен номер 651, едноетажен, със застроена площ 308 кв.м, Сграда яхт - клуб, инвентарен номер 14118, със затроена площ 174 кв.м.“, съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 115, том XVII, дело 7020 от 08.09.1999г.

От писмо с изх.№ 100-01-4780-16.09.2016г. на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД до Областен управител на Област Бургас, е установено, че ведомствения яхт-клуб „Росенец“ е изграден от бившето ДСО „НЕФТОХИМ" поетапно през 70-те и 80-те години на миналия век, като дружеството е придобило собствеността върху обекта на основание чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ПМС № 176 от 05.09.1991 г.)

С нотариален акт № 152, том 46, дело 11176, вх.рег. № 17016 от 14.11.2006г. „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД е продал на „ЛУКОЙЛ ГАРАНТ БЪЛГАРИЯ" - ДОБРОВОЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД" имот № 090043, находящ се в местността „Отманли" /парк Росенец/, землище на гр.Бургас, кв.Крайморие с площ от 9 дка, ведно с изградените в него сгради и съоръжения: СГРАДА ЯХТ-КЛУБ, едноетажна със застроена площ 174 кв.м, ХАНГАР ЗА МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 308 кв.м, ХАНГАР ЗА ЛЕКИ МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 161 кв.м, ПОМОЩНА СГРАДА с площ от 42 кв.м, ВЕДНО с изградените в имота съоръжения и трайни подобрения.

По делото е представена схема на яхтено пристанище - Росенец, М 1:500, изготвен от „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД, който обхваща имот 009043 по картата на възстановената собственост на землището на кв.Крайморие, но не обхваща територията на процесната сграда и съответно тя не е отразена на този картен материал.

С нотариален акт № 65, том VIII, дело 1912, вх.рег.№3213 от 12.03.2007г., „ЛУКОЙЛ ГАРАНТ БЪЛГАРИЯ" - ДОБРОВОЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД" е продал на „СТРЕЙТЛАЙН" АД имот № 090043, находящ се в местността „Отманли" /парк Росенец/, землище на гр.Бургас, кв.Крайморие с площ от 9 000 кв.м, ведно с изградените в него сгради и съоръжения: СГРАДА ЯХТ-КЛУБ , едноетажна със застроена площ 174 кв.м, ХАНГАР ЗА МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 308 кв.м, ХАНГАР ЗА ЛЕКИ МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 161 кв.м, ПОМОЩНА СГРАДА с площ от 42 кв.м, ВЕДНО с изградените в имота съоръжения и трайни подобрения.

С Решение № 21-15/26.03. и 28.03.2013г. на Общински съвет Бургас, обнародвано в ДВ бр.44/17.05.2013г., е бил одобрен ПУП-ПР за имот 009043. Според съставения за производството констативен протокол от 20.12.2013г. в имота са били разположени следните постройки: А) СГРАДА ЯХТ-КЛУБ , едноетажна със застроена площ 172 кв.м; Б) ХАНГАР ЗА МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 340 кв.м, В) ХАНГАР ЗА ЛЕКИ МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 313 кв.м, Г) ПОМОЩНА СГРАДА с площ от 104 кв.м.; Д) НАВЕС с площ от 27,3кв.м; Е) ПОМОЩНА СТАЯ № 1 - 12,71кв.м; Ж)ПОМОЩНА СТАЯ № 2 - 28,56кв.м. Обособени са били УПИ VII-43, кв.1 - за водна спортна база и брегоукрепване с площ от 3773кв.м съответстващ на ПИ с идентификатор 07079.831.113 по КККР на гр.Бургас и УПИ V-43, кв.1 - за водна спортна база и КПС с площ от 4397кв.м, съответстващ на ПИ с идентификатор 07079.831.114 по КККР на гр.Бургас, в който имот са разположени: Сграда с идентификатор 07079.831.114.1 - едноетажна с площ от 172 кв.м - административна делова сграда; Сграда с идентификатор 07079.831.114.2 - едноетажна с площ от 340 кв.м - хангар, депо, гараж; Сграда с идентификатор 07079.831.114.3 - едноетажна с площ от 313 кв.м - хангар, депо, гараж.

Според изслушана по делото Съдебно техническа експертиза, останалите три постройки, а имено: ПОМОЩНА СГРАДА с площ от 104 кв.м,; НАВЕС с площ от 27,3кв.м; ПОМОЩНА СТАЯ № 1 - 12,71кв.м; ПОМОЩНА СТАЯ № 2 - 28,56кв.м не съществуват в нито един от новообразуваните УПИ образувани от имот 009043.

С нотариален акт № 68, том 9, дело 1404, вх.рег.№2958 от 19.03.2014г., „СТРЕЙТЛАЙН“ АД продал на „ХЕРМЕС СОЛАР“ ООД имот № 090043, находящ се в местността „Отманли“ /парк Росенец/, землище на гр.Бургас, кв.Крайморие с площ от 9 000 кв.м, ведно с изградените в него сгради и съоръжения: СГРАДА ЯХТ-КЛУБ , едноетажна със застроена площ 174 кв.м, ХАНГАР ЗА МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 308 кв.м, ХАНГАР ЗА ЛЕКИ МОРСКИ СЪДОВЕ, едноетажен, със застроена площ 161 кв.м, ПОМОЩНА СГРАДА с площ от 42 кв.м, ВЕДНО с изградените в имота съоръжения и трайни подобрения.

Със Заповед № 18-7036/02.09.2016г. на Началника на СГКК Бургас е била одобрена промяната на кадастралната карта, като е нанесен нов ПИ с идентификатор 07079.831.263 с площ от 814 кв.м, с начин на трайно ползване „за спортна база“, който имот е част от имот 07079.831.93, а той пък е част от 07079.831.43 /идентичен с имот 009043 по КВС/ и е деактуван със Заповед № РД-11- 178/04.10.2016г. на Областен управител на Област Бургас в полза на „СТРЕЙТЛАЙН" АД, като административното производство е инициирано по искане на „Хермес солар" ООД, което обстоятелство е било отразено в Акт за частна държавна собственост № 7710/01.07.2016г. за ПИ с идентификатор 07079.831.93 с площ от 1843 кв.м с начин на трайно ползване „за пристанище“.

В хода на съдебното дирене, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е установило, че размерът на необходимата земя съгласно Наредба за размерът на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с Постановление № 41 на Министерски съвет от 23.11.1982г. за териториално устройствени и градоустройствени мероприятия и строителни обекти, се определя въз основа на генерален план на обекта, съобразен със селищно устройствените планове и коефициентите на използваемост на площадката. Към генералния застроителен план се прилага подробна ведомост, в която се описват поотделно размерите и площта на всички сгради, съоръжения, открити площадки и вътрешнозаводски пътища. Така описаните площи се сумират поотделно за "А" и "Б". Сумата се дели на общата площ "Д" и полученият коефициент "К" се съпоставя с нормативния показател, като се посочват разделът и позицията от наредбата. Според експерта, изграждането на сградата е трябвало да стане по предвижданията на Генерален план на обекта, но такъв план не е открит при извършване на експертизата. По делото е представен единствено картен материла, именован от експерта „План на яхтено пристанище - Росенец“, М 1:500, изготвен от „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ АД, който обхваща имот 009043 по картата на възстановената собственост на землището на кв.Крайморие, но същият не обхваща територията на процесната сграда и съответно тя не е отразена на този план.

По отношение на въпроса дали е налице идентичност, пълна или частична, между сграда с идентификатор 07079.831.94.3 (процесната), разположена в поземлен имот 07079.831.94 по КККР на гр.Бургас и описаната в представеният по делото нотариален акт № 73 от 12.03.2007г., рег.1312, дело № 62, помощна сграда с площ от 42 кв.м, както и помощни стаи 1, 2 и навес описани в Констативен акт от 20.12.2013г. издаден от председателя на СД на „Стрейтлайн" АД, вещото лице посочва, че сграда с идентификатор 07079.831.94.3 вече е сграда с идентификатор 07079.831.359.1 с площ от 76 кв.м. Помощна сграда с площ от 42 кв.м, ПОМОЩНА СТАЯ № 1 - 12,71кв.м и ПОМОЩНА СТАЯ № 2 - 28,56кв.м са с обща застроена площ от 83,27 кв.м., като според вещото лице не е открит картен материал, съпоставянето на който да води до извода, че сграда с идентификатор 07079.831.359.1 е идентична или е част от Помощна сграда с площ от 42 кв.м, ПОМОЩНА СТАЯ № 1 - 12,71кв.м и ПОМОЩНА СТАЯ № 2 - 28,56кв.м и навес описани в Констативен акт от 20.12.2013г. издаден от председателя на СД на „Стрейтлайн" АД.

По отношение на въпроса дали са налице други сгради в ПИ с идентификатори 07079.831.94, 07079.831.115 и 07079.831.131 по КККР на гр.Бургас, които да имат пълна или частична прилика със сграда с идентификатор 07079.831.94.3, от което да се направи предположение, че помощната сграда, описана в НА № 73 от 12.03.2007г., е друга - различна от съществуващата сграда с идентификатор 07079.831.94.3, вещото лице посочва, че този извод не може да се направи само чрез сравняване на застроените площи на сградите и не е открит картен материал, съпоставянето на който да навежда на този извод.

По отношение на въпроса дали са налице други сгради в ПИ с идентификатор 07079.831.94, 07079.831.115 и 07079.831.131 по КККР на гр.Бургас, които да имат пълна или частична прилика с описаната в Констативен акт от 20.12.2013г. помощна сграда с площ от 104кв.м и сграда с идентификатор 07079.831.94.2, от което да се направи предположение, че помощната сграда с площ от 104 кв.м., описана в Констативен акт от 20.12.2013г. е друга - различна от съществуващата сграда с идентификатор 07079.831.94.2, вещото лице посочва, че този извод не може да се направи само чрез сравняване застроените площи на сградите и не е открит картен материал, съпоставянето на който да навежда на този извод.

За да отговори на част от поставените от страните въпроси, вещото лице е изготвило комбинирана скица на имота отреден за яхтено пристанище и неговите трансформации в различните планове и карти през различните години. С червен цвят на скицата са нанесени промените в кадастралната карта със Заповед № КД-14-02-1805/12.11.2010г. на Началника на СГКК Бургас, с която се нанася действащия ПУП-ПР за имот 009043 съответен на ПИ с идентификатор 07079.831.43 /отразен на скицата със зелен цвят/. Със син цвят са отразени промените в кадастралната карта, настъпили със Заповед № КД-18- 10703/05.11.2020г. на Началника на СГКК Бургас, засягаща имот 07079.831.94, с която се нанася имот 07079.831.359 - крайбрежна плажна ивица и в който имот се намира процесната сграда с идентификатор 07079.831.94.1. Със Заповед № КД-18-10307/29.11 2018г. на Началника на СГКК Бургас се одобрява нанасянето в кадастралната карта на процесната сграда. Според вещото лице, процесната сграда не попада в терена отреден за „водна спортна база“. На така изготвената комбинирана скица вещото лице е отбелязало отразените в кадастралната карта сгради в процесните имоти, а именно:

1. сграда с идентификатор 07079.831.113.1, застроена площ 10кв.м, функционално предназначение - сграда за енергопроизводство на 1 етаж;

2. сграда с идентификатор 07079.831.114.4, застроена площ 856кв.м, функционално предназначение - спортна сграда, база на 3 етажа (преди изграждането на тази сграда там са били изградени описаните в титулите за собственост СГРАДА ЯХТ-КЛУБ, ХАНГАР ЗА МОРСКИ СЪДОВЕ и ХАНГАР ЗА ЛЕКИ МОРСКИ СЪДОВЕ);

3. сграда       с идентификатор 07079.831.114.5,        застроена     площ 1044кв.м, функционално предназначение - Хангар, депо, гараж;

4. сграда       с          идентификатор       07079.831.114.6, застроена площ 42 кв.м, функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на 1 етаж;

5. сграда с идентификатор 07079.831.360.1 /стар идентификатор 07079.831.94.2/, застроена площ 104кв.м, функционално предназначение - складова база, склад на 1 етаж /вещото лице е посочило, че сградата не съществува в момента, като на комбинираната скица е отбелязана със син пунктир съществуващата на място сграда/;

6. сграда с идентификатор 07079.831.359.1 - процесната /стар идентификатор 07079.831.94.3/, застроена площ 76 кв.м, функционално предназначение - друг вид сграда за обитаване, на 2 етажа, като вещото лице посочва, че процесната сграда е отразена само в действащата кадастрална карта.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че протокол № 5 от 26.04.1968г. на Изпълнителния комитет на градски народен съвет Бургас (л.328)  оформя цялата площ като отредена за нефтопристанище, без да е конкретизиранa площ за яхт клуб. Целият терен е 570 декара, като имотът е описан в кадастрален план на Лесопарк „Росенец“, съхраняван в Община Бургас. Изрично е посочено , че в същата площ се забранява строителството на почивни станции и хотели. В посочения протокол е отбелязано, че част от границите на север и запад са морето. Вещото лице посочва, че това са и границите, в които в момента се намира процесната сграда. Всички граници са описани по полигонови точки, която схема също се съхранява в Общината, като в кадастралния план, по който са описани границите на нефтеното пристанище процесната сграда я няма. Посочва още, че сградите на сега съществуващото яхтено пристанище и на спортната база, включително и процесната, попадат в тази територия, отредена за нефтопристанище, но сградата не е отразена в кадастралния план. Според експертът територията на лесопарк „Отманли“  е била горска територия по кадастралния план от 1958г.

Вещото лице посочва още, че процесната сграда за първи път се отразява в КК със Заповед за одобрение на изменение на КККР № 18-10307/29.11.2018г. (л.216). На следващо място, сочи, че в преписката, представена на областен управител при издаване на Заповед № РД -11-178/04.10.2016г. (л.125 - 128), Лукойл е представил план, като той не обхваща територията на процесната сграда т.е. процесната сграда я няма, тъй като не е предмет на същия. На него са отбелязани само три сгради. В общината според вещото лице е наличен кадастрален план на базата на лесопарк „Росенец“ от 1989 година, в който план са отбелязани големите почивни станции, но процесната сграда отново я няма нанесена.

Според експерта, сгради с идентификация „Г“, „Д“, „Е“ и „Ж“ не присъстват в нотариалния акт от 1999 година на „Лукойл нефтохим“, а в нотариалния акт от 2006 година се появява помощна сграда от 42 кв.м. в имот 43, а другите, предмет на продажба с нотариален акт № 68, том 9, дело 1404, вх.рег.№2958 от 19.03.2014г. не присъстват. Вещото лице посочва още, че имот 43 и сегашния 94 нямат обща граница, като двата не са се застъпвали и през годините, тъй като имот 43 е с площ 9 декара и е бил по - на север от процесната сграда и едва със Заповед № КД-14-02-1805/12.11.2010г. на Началника на СГКК Бургас, с която се нанася действащия ПУП-ПР за имот 009043 съответен на ПИ с идентификатор 07079.831.43, границата е била приближена до процесната сграда. В тази връзка уточнява, че имот 94 ( в който се намира спорния строеж) го има в КВС, където е с друг номер-58, а имот 43 и тогава е бил по - на север, като процесната сграда или част от нея никога не е попадала в реалните граници на имот 43. 

На следващо място вещото лице посочва, че не може със сигурност да се твърди,  че сграда с идентификатор 07079.831.359.1 е идентична или е част от помощна сграда с площ от 42 кв.м, защото няма картен материал за сравнение. Според вещото лице в отговор на въпрос на жалбоподателя, може да се предположи, че става въпрос за една и съща сграда, единствено сравнявайки площта от 104 кв.м. на една от сградите, описани в констативен протокол от 20.12.2013г., съставен в производството, с което е бил одобрен ПУП-ПР за имот 009043.

Експертът посочва също така, че по действащите тогава разпоредби процесната сграда следва да я има в генералния план на яхтклуба, но такъв план не е открит, като по сега действащите разпоредби земята е държавна и не би могла да бъде търпима.

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните  по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Заповед № 2183/28.08.2020г. на зам. кмета на Община Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и Заповед за упълномощаване № 3379/08.11.2019г. на Кмета на Община Бургас (л.71-72) при спазване на установената писмена форма, и без допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на постановения административен акт, поради което се явява валидна.

При провеждане на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът макар да не е уведомил жалбоподателя, а единствено заинтересованата страна - Българската държава като собственик на имота публична държавна сонственост, в който е установен строежа, за откриването му и да го е провел без участие на това дружество, последното е упражнило процесуалното си право на жалба, като пред съдебния състав разполага с възможността да изложи всички свои съображения по съществото на спора и да ангажира допустими и относими към същия доказателства. Т.е. в крайна сметка възможността на жалбоподателя да обжалва крайния акт, от която той се е възползвал санира всички допуснати процесуални слабости в хода на административното производство, тъй като не възпрепятства правото му на защита пред съдебните инстанции.

При изпълнение на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен изискуемия от закона констативен акт № П-23 от 20.08.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж. От описателната част на констативния акт, необорена по делото и от графичната част към същия, с извадка от ПУП и ситуационно изображение, се установява, че действително се касае се за строеж – V категория, който представлява нискоетажен строеж без данни и доказателства за обществено предназначение, за който органът е посочил, че липсва информация за наличие на Ел. и ВиК инсталации.

Както действащият ЗУТ, така и отменените ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и пр. предвиждат за извършване на строителство на сграда наличието на надлежно одобрени архитектурни проекти и издаване на разрешение за строеж.

Разрешението за строеж се издава на собственика на имота или на лице, което има право да построи в чужд имот (суперфициара, роднините по права линия и пр.). В този смисъл са разпоредбите на чл. 56 и 57 от ЗТСУ (отм.), чл. 160 и сл. от ЗУТ, респективно чл. 180 и сл. от ЗУТ.

Благоустройствените закони предвиждат възможност да строят в чужд имот и лица, на които е представена такава възможност по силата на закон, указ или акт на Министерския съвет (чл. 56, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗТСУ (отм.), а в настоящето чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ЗУТ –позволяваща само на лице, на което е предоставена възможност по силата на закон).

Принципно с правото да строят разполагат собствениците на земята и суперфициарите, и само по изключение – трети лица, на които е предоставена нормативна възможност да строят в чужд имот (в закони, укази и актове на Министерския съвет в различните периоди).

В тази връзка, административният орган е приел, че строежът, описан като двуетажна сграда, находяща се в имот 07079.831.94 по КК и КР на гр. Бургас, м. отманли, Лесопарк Росенец, V-категория, е изпълнен без разрешение за строеж, като за имота липсва подробен устройствен план, който да предвижда застрояване, т.е. словесно като правно основание за постановяване на спорната заповед органът е посочил обстоятелства относими към предпоставките по  чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, а като цифрово изражение същият орган е посочил единствено разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ сочеща, че строежът е реализиран без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Непълното цифрово изражение на правното основание за издаване на заповедта само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение от категорията на възпрепятстващите реализиране възможността за защита от страна на жалбоподателя. В този смисъл е Решение № 3861 от 25.03.2021г. по адм.д. №1573/2021 по описа на Върховен административен съд. Според изложеното там не само непълнота на цифровото изражение на правното основание за постановяване на административния акт, но дори и допуснато цифрово несъответствие при квалифицирането на незаконния строеж, не води до съществен порок на административния акт, който да обуслови отмяната му. От друга страна единственото посочено цифрово основание за постановяване на оспорения административен акт е достатъчно само по себе си, за да обоснове потвърждаването му.

Така описаната постройка по естеството си съответства изцяло на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Освен това липсват възражения от страна на жалбоподателите, че обектът не е строеж. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, пета категория са жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители;.

Процесният строеж с оглед характеристиките описани в заповедта и местоположението му съдебният състав възприема като вилна или жилищна сграда, т.е. не е второстепенна постройка на допълващото застрояване, по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което за издаване на разрешение за строеж, за неговото извършване се изискват инвестиционни проекти, per argumentum a contrario  от нормата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и същият е V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са предвидени в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, в която са посочени строежите за които не се изисква разрешение за строеж. Процесният строеж не попада сред така предвидените изключения, поради което за неговото извършване е необходимо разрешение за строеж. Доколкото за имота, върху който е изградена процесната сграда липсва приет и действащ подробен устройствен план, то тази постройка не е и предвидена в такъв. При липса на ПУП, наличен, в случай че обектът е построен преди действието на ЗУТ, следва да бъде генерален план за застрояване, когато се касае за стопански инвеститор като Нефтохим. Такъв по делото не бе установен като съществуващ. Това следва от разпоредбите на Наредбата за категоризиране на земите и реда за избиране на строителни площадки (отм.), респ. съгласно Наредбата за размерът на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с Постановление № 41 на Министерски съвет от 23.11.1982г. за териториално устройствени и градоустройствени мероприятия и строителни обекти (в зависимост от периода на изграждане на спорния строеж).

В случая, не се твърди и по делото не се установява да е издавано и разрешение за строеж, поради което правилно е прието от административния орган, че строежът е незаконен. С оглед на изложеното, след като по делото не бе доказано за процесния строеж да е било издадено разрешение за строеж и същият да е предвиден в действащ или действал ПУП или друг вид устройствен план, правилно административният орган е приел, че същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

 

Относно търпимостта на строежа.

 

С оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият  строеж е незаконен, административният орган е бил длъжен служебно да изследва въпроса за търпимостта на процесната постройка, в случай че тя попада в хипотезите на §16 или §127 ПР на ЗУТ, което същият не е сторил.

За яснота следва да се посочи, че съгласно трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбата е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г. /влизането му в сила/.

С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят е този, който следва да посочи и докаже конкретен момент на осъществяване на постройката, единствено към който съдебният състав е длъжен да провери предпоставките на §16 или § 127 ПЗР на ЗУТ за търпимост на спорната сграда.

От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че ответният орган не е изследвал годината на изграждане на постройката и не е събирал писмени доказателства. В тази връзка, в о.с.з. съдебният състав  е указал неколкократно на жалбоподателя да изкаже твърдение за годината на построяване на обекта. В отговор на дадените указания жалбоподателят не конкретизира точен момент, а сочи най-общо седемдесетте години на миналия век. Видно от декларацията му пред МДТ Бургас вх. № 5202074108/02.06.2020г. същата е посочена като постероена през 1978г.  В тази връзка съдебният състав намира за необходимо да посочи, че в нотариален акт №198, т.IV, рег. № 2714, дело № 1154/1999г., с който , Нефтохим АД е признат за собственик на недвижими имоти на територията на Парк Росенец, под т. III е посочен яхт - клуб, на площ от 9 дка. с общо 3 броя построени на съшата територия сгради - хангар едноетажен с площ от 161 кв.м., хангар едноетажен с площ 308 кв.м. и сграда - яхт-клуб едноетажна с площ 174 кв. м. Това са и сградите включени в баланса на дружеството (л.155), както и в приемо-предавателния протокол от 19.01.2007г. между Лукойл Нефтохим Бургас АД и Лукойл Гарант - България - Доброволен Пенсионен Фонд, по повод сключения нотариален акт №11, т. III, дело 350 от 2006г. на нотариус при РС Бургас. В извлечението от баланса на дружеството липсват включени други сгради, като части от т. нар. яхт клуб. В цитирания нотариален акт е посочено, че основание за придобиване правото на собственост, върху описаните имоти, вкл. и посочените по-горе, е разпоредбата на чл.17а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на държавни и общински предприятия. Според същата норма, „При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.“ В конкретния случай, липсва акт за преобразуване на Нефтохим АД, в който е изрично посочена съответната сграда, за да може да бъде възприета тезата на жалбоподателя за правоприемството на праводателя му върху нея. Именно по тази причина подобна сграда не фигурира в справката-извлечение от баланса на дружеството към 31.03.2005г. (л.155). Там са описани 4 бр. сгради с посочена дата на довършване, респ. въвеждане в експлоатация, както следва:

Хангар за леки морски съдове, заведен в баланса на дружеството от 06.1981г.

Хангар за морски съдове, заведен в баланса на дружеството от 01.1984г.

Сграда Яхт клуб, заведена в баланса на дружеството от 03.1998г. и

Сграда помощна, заведена в баланса на дружеството от 12.2002г. Става ясно, че макар да е възможно част от сградите и съоръженията на яхт клуба да са започнати през седемдесетте години то най-ранната от тях е довършена едва в началото на осемдесетте.

Първите три сгради са предмет на нотариален акт № 115, том XVII, дело 7020 от 08.09.1999г., описани в т. III. (л.8-10). Същите три сгради, ведно с четвъртата са предмет и на нот.акт № 12, т.III, рег № 1837, дело №351 от 2006г. на нотариус при БРС. (л.190), с който Лукойл Нефтохим АД Бургас е продал на Лукойл Гарант - България - Доброволен пенсионен фонд, същите, ведно с недвижимия имот №009043 от 9 дка. Идентичен е предмета и на нотариален акт № 73, т.1, рег.№1312, дело №62 от 2007г., с който Лукойл Гарант - България - Доброволен пенсионен фонд е продал на жалбоподателя Стрейтлайн АД същите земя и 4 бр. сгради, намиращи се в нея. Предмет на цитираните нотариални актове не са постройки извън имот №009043, поради което е несъстоятелно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на идентичност между процесната и една от тях. Обстоятелствата и белезите индивидуализиращи предмета на покупкопродажби се считат за верни, до оборването им в нарочно производство по реда на ГПК, каквото не е проведено, поради което няма как да бъде прието, че една от описаните четири сгради фактически се намира извън имот  №009043 и е идентична с процесната. Още повече, че с транслативната сделка, обективирана в нотариален акт №90, т.I, рег. №1213, дело № 76 от 2014г. на нотариус при БРС, макар продадените три сгради да се различават описателно от тези, предмет на предходните сделки, изрично е посочено, че имотите, производни от имот  №009043, се продават с всички съоръжения, подобрения и приращения в тях, т.е. правото на собственост е предадено в пълен обем, който през всички последователни сделки, описани по горе е ограничен само до имот №009043 и построените в него обекти, като не касае други извън същия. Нещо повече, всички сгради предмет на последователните сделки, посочени по-горе са описани като едноетажни, за разликата от сградата, предмет на спора, а площта им не съответства на тази на процесната сграда.

По този начин недоказан остава по делото сочения от страна на жалбоподателя момент на реализиране на същата в края на седемдесетте години, респ. 1978г.  Напротив, видно от справката извлечение от баланса на Лукойл Нефтохим Бургас АД е това, че първата сграда от ансамбъла такива, формиращи т.нар. яхт клуб е заведена в баланса на дружеството през месец юни 1981г., като липсват данни за каквото и да е застрояване в района от страна на Лукойл Нефтохим Бургас, тъй като не се установи на подобна сграда, включена в баланса на дружеството.

За установяване момента на реализиране на сградата процесуалният представител на жалбоподателя е поискал събиране на веществени доказателства, а именно ортофото снимки и карти от този период, които да удостоверят фактическото наличие на обекта намясто. Въпреки многократните запитвания до различни административни органи, такива, касаещи сочения от страна на адв. Ц. период не се установиха по делото. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно за отхвърляне претенцията за търпимост на жалбоподателя, тъй  като първите картографски данни за наличие на обект, видимо находящ се в позицията на спорния са едва от 2006г., който времеви период не попада в нито една от възможните хипотези на §16 и §127 ЗУТ.

Представено от страна на Общинска служба Земеделие - Бургас е копие от извлечение от топографска карта, изработена от КИПП Геопланпроект през 1984г. и отпечатана през 1985г., с неустановена последна актуализация на предоставеното копие, на която са отбелязани множество сгради и преместваеми обекти - бунгала в района на спорния строеж. На същата съдът установява като отразени и трите основни, масивни сгради в района на нос. Чукаля, ведно с кейово съоръжение, всички част от бившата водна спортна база. По крайбрежието, представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.831.359, където е разположена спорната постройка, съдебният състав не установи отразена сграда. Такава не е установена като отразена и от страна на вещото лице при изготвяне на СТЕ и изследване на кадастралните планове, изготвени през миналия век, като както бе посочено и по-рано не е установено наличието и на генерален план, изискуем съобразно правилата и нормите на засторяване извън урегулирани територии, извършвано от стопански субекти.

При произнасяне относно допустимостта на строежа съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че се касае за незаконно, (изследвано за търпимост) строителство в имот публична държавна собственост, представляващ земеделска територия Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.6 от Конституцията на република България „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.“ Според разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост, (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) „Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.“ Реализирането на незаконен строеж върху територия публична държавна собственост пряко засяга правомощието по разпореждане за което е налице нормативна забрана. След като е недопустимо придобиването изобщо на ограничено вещно право на строеж в имот публична държавна собственост, липсва правно основание за изтичането на правнорелевантен давностен период за придобиването му. От изложеното следва, че без надлежноучредено право на строеж всяка постройка върху имот публична държавна собственост по приращение е държавна. В тази връзка държавата разполага с правния способ на чл. 80 от Закона за държавната собственост за принудително изземване на собствената си сграда, последвано от възможността за разпореждане със строежа посредством разрушаването му от страна на собственика. За изясняване на това обстоятелство съдебният състав е изпратил надлежно искане до Областния управител на област с административен център гр. Бургас относно това инициирано ли е такова производство, паралелното реализиране на което би оставило оспорваната заповед без предмет. Установено е, че такова не е проведено.

Дори да се приеме тезата на състава на ВАС, отменил прекратяването на настоящото производство и върнал го за разглеждане по същество, че собственическите претенции са достатъчни да обосноват наличието на правен интерес у жалбоподателя да оспорва процесния административен акт, то константна е практиката на Върховния административен съд, че не може да бъде търпим незаконен строеж, реализиран в чужд имот, ако собственикът не е предоставил надлежно съгласието си за това. В конкретният случай не само не се доказва подобно надлежно предоставяне на съгласие от страна на държавата под формата на учредяване право на строеж или др., но и такова би било противоправно именно заради забраната, въведена с цитираната норма на чл.7, ал.1 от Закона за държавната собатвеност и чл.86 от Закона за собствеността. Само на това основание претенцията за търпимост следва да бъде отхвърлена.

Представените доказателства за деклариране на имота като собствен пред местната данъчна администрация (данъчна декларация, вх.№5202074108 от 02.06.2020г.) сочат, като основание за декларирането титул за собственост, чийто предмет не вклюва декларирания, тъй като описва постройки находящи се в различен поземлен имот - собствения тогава на Стрейтлайн АД имот № 090043. В тази връзка съдебният състав не възприема твърденията на адв. Ц. за неточност на скиците на земеделските имоти, издавни от ОСЗГ. Същото се опровергава от изводите на вещото лице, че преди отразяване на промените в КК и КР въз основа на заповед №КД-14-02-1805/12.11.2010г. на Началника на СГКК - Бургас (173), границата на имот с кадастракен номер 009043 (собственият на жалбоподателя) е била много по-насевер, т.е. значително отдалечена от процесната сграда, за да се твърди, че предмет на прехвърлителните сделки на водната спорна база е и процесната сграда, намираща се в различен от продадения поземлен имот. Напротив установява се това, че една от трите масивни сгради, именно тази с идентификатор 07079.831.43.6, както и части от тези с идентификатори 07079.831.43.4 и 07079.831.43.5 също изцяло е била на територията на имот № 009050, а по КК 931.94 (публична държавна собственост), като едва през 2010г. същите с прилежащата си площ са приобщени към имот с кадастрален номер 009043, собствен по това време на жалбоподателя.

Само по себе си действието по декларирането на незаконния строеж не поражда, нито удостоверява правото на собственост върху същия. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗМДТ „При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.“ Липсата на правно основание за деклариране на имота и заплащане на дължимите за същия местни данъци и такси обосновава единствено правен интерес за регресни претенции за неоснователноплатените публични задължения. По тази причина съдът не приема за доказано твърдяното от адв. Ц. правоприемство между процесната сграда, декларирана за целите на местното данъчно облагане на 02.06.2020г. (л.19 и сл.) и декларираните от същото дружество такива на 06.12.2010г. Още повече, че едва през 2020г. Стрейтлайн АД за пръв път декларира двуетажен обект, като своя собственост, предмет на местното данъчното облагане, което потвърждава възприетата от съдебния състав липса на идентичност. Всичко обсъдено по-горе води съда до единствения възможен извод и той е, че незаконната постройка не бе доказано да е възникнала преди 2006г., за да попада изобщо в приложното поле на §16 и §127 ПЗР на ЗУТ.

Въпреки този извод, съдът е задължен да изследва наличието и на останалите предпоставки за търпимост. В тази връзка, следва да се направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл.225, ал.2 ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Видно от разпоредбата на §16, ал.1 ЗУТ е, че законодателят е установил при условията на кумулативност още и следните предпоставки: незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 07 април 1987г. и да е бил допустим или по разпоредбите за устройство на територията, действали към момента на довършването му, или по действащите към момента такива. Касае се за преките норми на техническите изисквания към строежите, а не за изискванията относно предпоставките за издаване на разрешение за строеж. Последните безспорно не са налични и именно затова съответните строежи, изследвани по реда на §16, ал.3 ЗУТ са незаконни. Съществено в случая за преценка на фактическата им търпимост е дали отговарят на техническите изисквания за съответния вид строеж, които са действали към момента на построяването им или към момента на постановяване на спорната заповед.

В конкретния случай става въпрос за сграда, определима като вилна или за сезонно ползване. През периода, сочен от адв. Ц. като такъв на построяването й относно земеделските земи, каквато е била и продължава да бъде територията върху която е реализиран спорния строеж, действат следните относими подзаконови нормативни актове наред със Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му:

Указ № 596 от 1967 г. на Президиума на Народното събрание (ДВ, бр. 66 от 1967 г.), съгласно който за периода от 1967 г. до 13.04.1971 г. е било допустимо изграждането на сезонни постройки по типови проекти при следните условия -  Сезонните постройки е следвало да се изграждат по типови проекти, одобрени от Министерството на строежите и архитектурата, като застроената площ на сезонните постройки не е могла да бъде повече от 20 кв. м. и височина – до един етаж.

С Постановление № 12 на Министерския съвет от 13.04.1971 г. (ДВ, бр. 35 от 4 май 1971 г.), е изменен Указ № 596/1967г., като е забранено извършването на каквото и да било строителство в земите, предоставени за земеделско ползване.

С Постановление № 29 на Министерския съвет от 11.03.1975 г. е била изменена и допълнена разпоредбата на чл.108, ал.7 от Правилника за приложение на ЗТСУ (отм.), като е била предоставена възможност за изграждане на постройки за сезонно ползване в места, предоставени за земеделско ползване. Разрешените за изграждане постройки са били със следните характеристики „малки икономични постройки за сезонно ползване, със застроена площ до 20 кв. м. и височина до 3 м. на стряхата, без зимник, бетонни, стоманени основи или железни конструкции”, като постройките са изграждани само по типови проекти, одобрени от Министерство на строежите и архитектурата. Изрично е предвидено, че тези разпоредби не се прилагат за предоставени земи за земеделско ползване на територията на Софийския градски народен съвет.

В съответствие с изменението в разпоредбата на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.), извършено през 1975 г., е прието Постановление № 76 на Министерския съвет от 13.06.1977 г. (ДВ, бр. 1 от 3 януари 1978 г.), с което е предвидено, че стопаните, които са получили земи за земеделско ползване, могат да изграждат малки постройки за сезонно ползване при условията на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ. Разрешената застроена площ е до 20 кв. м. и височина – до един етаж.

За първи път със Закона за изменение и допълнение на ЗТСУ (ДВ, бр. 72/1977 г.) за незаконно изградени жилищни и вилни, както и сгради за сезонно ползване, построени върху държавни имоти, раздадени по ПМС № 21/1963 г. и ПМС № 12/1971 г., е признат статут на „търпимост”, като не са подлежали на премахване и то единствено ако държавните земи са били „правилно раздадени” и при условие че земята постоянно се обработва. Ако са били допустими по действащите разпоредби и застроителните планове и е можело да се използват самостоятелно, тези сгради са подлежали на узаконяване – § 2 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 72/1977 г.).

От съдържанието на посочените подзаконови нормативни актове най-общо следва изводът, че сгради, допустими за строителство в земеделски земи, без промяна на предназначението им, какъвто е настоящият случай се е позволявало единствено на физически лица. За стопанските предприятиа като Лукойл Нефтохим се е изисквало промяна на предназначението на земята, чрез одобряване на генерален план, отразяващ необходимата площ, съобразно предвидени за реализиране сгради и обекти. В този смисъл няма как да е било позволено на соченото предприятие да реализира подобен род постройка в земя без променено предназначение. 

Условията за допустимост на строителството в земеделски имоти през същите периоди са изисквали най-общо земята да е била предоставена на съответното физическо лице по съответния надлежен ред - с решение на Градския Народен съвет, както и постройката да притежава следните характеристики: да е за „сезонно ползване”; да е лека постройка (изградена от етернит, пластмаси, сглобяеми леки панели, употребяван дървен материал и пр.), а не монолитна; да е построена на един етаж и с максимална застроена площ до 20 кв. м. (по изключение до 35 кв. м. в периода след 1985 г.), като в тази площ се е ключвала площта на покритите тераси и навеси. Процесната постройка, дори и хипотетично да бъде прието, че е реализирана през този период, не отговаря на нито един от тези технически параметри, като надхвърля допустимия максимум както по площ, така и по етажност и височина, а на последно място и по конструктивни характеристики. Доколкото от описанието на строежа в оспорения адм. акт и в констативния протокол, съставен в хода на производството става ясно, че сградата е монолитна и за изграждането й не са ползвани леки материали, то за същият не може да бъде заключено, че е отговарял на правилата и нормативите, действали по времето, сочено от страна на адв. Ц. като такова на извършването му и същият е незаконен. В подкрепа на това е и обстоятелството, че същият нито се твърди, нито се доказва, съобразно разпределената в първото съдебно заседание доказателствена тежест, да е типов, т.е. да следва нормативноустановени технически параметри, които да са изрично и предварително одобрени от компетентните за това органи.

            През 1977 г. е бил въведен друг режим на търпимост за такива сгради – всички изградени в отклонение от допустимото сгради (незаконни строежи) не  подлежат на премахване, но при условията на § 2 от ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 72/1977 г.), които са пет:

            1. сградите да са били построени за задоволяване на остра жилищна нужда на собственика или на негови деца;

2. сградите да са били построени върху земя, която постоянно се е  обработва от собствениците (лозе, овощни градини или други трайни насаждения);

3. сградите да са били построени върху държавни имоти, раздадени по реда на постановления на Министерския съвет № 21 от 1963 г. и № 12 от 1971 г. при условие, че терените са били правилно раздадени като пустеещи и че земята постоянно се е обработвала;

4. вилните сгради да са ползвани целогодишно за жилища от собствениците или от техни деца;

5. сградите да са били възстановени, преустроени или ремонтирани без съответно разрешение, когато се намират в села, в които съгласно Закона за собствеността на гражданите се притежават от собствениците като вилни имоти.

Става ясно, че се касае за незаконни обекти реализирани от лица с остра жлилищна нужта, а не от стопански обекти както твърди това жалбоподателя.

Що се отнася до преценката дали спорният строеж отговаря на сегадействащите правила и нормативи на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗУТ строителството в неурегулирани територии (каквато е процесната и към настоящия момент) се разрешава по установения ред при съобразяване с нормите на Наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ. Касае се за правилата, уредени в НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според чл.46, ал.1 на тази Наредба, „без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите“. Подробно тези изисквания са развити в НАРЕДБА № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съгласно чл.3, т.3 от Наредбата обаче, същата е неприложима за земеделски земи, които попадат в охранителни зони "А" и "Б" съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Доколкото се устанявява, че граница на имота, в който е построена спорната сграда е „морето“, то няма спор, че този имот попада в Зона А съгласно ЗУЧК и за него тези норми не важат. Валидни в този случай са особените правила и нормативи, регламентирани в ЗУЧК. Според чл.10, ал.3, т.2 на този закон в Зона А на черноморското крайбрежие е разрешено строителството на други обекти, извън посочените в т. 1 (касаеща публични и инфраструктурни такива), при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

Според чл.17 на същия закон Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. Според ал.2 на същия член, извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за:

1. обекти с национално значение;

2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

3. обекти с регионално значение;

4. общински обекти от първостепенно значение;

5. обекти - публична собственост;

6. (обявена за противоконституционна с Решение № 12 на КС на РБ - ДВ, бр. 105 от 2013 г.) обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;

7. обекти на техническата инфраструктура;

8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;

10. недвижими културни ценности.

От така цитираните разпоредби става ясно това, че в Зона А и Б на черноморското крайбрежие строителство в земеделски земи е категорично недопустимо без промяна на предназначението им, като в нормативната база липсва предвидено изключение от тази забрана. Доколкото предназначението на земята, в която се намира незаконния строеж не е променено и същата представлява земеделска такава, то става ясно, че същият е недопустим и по сега действащите правила и нормативи и в този смисъл не представлява търпим строеж.

Както бе споменато и по-горе, при всички случаи на строителство в чужд имот, за да бъде един строеж търпим, се изисква надлежноучредено съгласие от собственика на имота, като изпълнението на строежа следва да бъде в учредения му със съгласието обем и следва да бъде направено в надлежната за това форма. В противен случай по аргумент от разпоредбата на чл.92 ЗС строежът се счита собствен на собственика на имота по приращение, а извършителят-трето лице не би имал изобщо правен интерес от провеждане на производство по установяване търпимостта на строежа.

В настоящият случай става ясно, че жалбоподателят както към момента на постановяване на оспорената заповед, така и към този на построяване на незаконния строеж не се легитимира като собственик на земеделския имот, в който процесната сграда се намира. По делото не са представени от страна на жалбоподателя дори счетоводни записвания, от които да бъде установено фигурира ли сградата в активите му, воден ли е амортизационен отчет, отразени ли са разходи за ремонти, поддръжка, данъци за същия и т.н.

В крайна сметка става ясно, че от трите кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ЗУТ за търпимостта на спорния строеж не бе доказана като налична нито една, поради което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.

Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ за премахване на строежа се явява законосъобразна и правилна.

С оглед изложеното по-горе, съдебноделоводни разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответния орган в размер от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стрейтлайн“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Добруджа“ № 6, против Заповед № 2183 от 28.08.2020г. на Зам. Кмет по СИРР при Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “двуетажна сграда“ /обект № 8 по ръчна схема на РДНСК/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.831.94 по КК на гр. Бургас, м. Отманли, Лесопарк Росенец, гр. Бургас, извършен от неизвестен извършител.

 

ОСЪЖДА „Стрейтлайн“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Добруджа“ № 6, да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: