Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 94/18.5.2022 г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, четвърти административен състав, в публично заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 

при Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 91 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Кмета на община Ямбол - В.Ц.Р., с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат М.А. ***, със съдебен адрес:***, *, против Решение № 97 от 23.02.2022 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 557/2020 г.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се още необоснованост на оспореното решение; посочва се, че то е постановено по сигнал на лице, което не притежава активна процесуална легитимация; излагат се доводи, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на дискриминация; сочи се, че комисията не е обсъдила в пълнота нито събраните доказателства, нито възраженията на жалбоподателя, както и че е постановила акт в противоречие със собствените си мотиви. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да присъди разноските по делото.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адвокат М.А. ***, редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира отмяната на акта по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че приетата от Комисията фактическа обстановка в обжалваното решение не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не съответства на обективната истина; счита, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 66 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), въведени и от разпоредбата на чл. 59 от АПК; намира още, че решението не съдържа мотиви относно спорните факти, а изложените в него такива са противоречиви, както и че в конкретния случай е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Претендира присъждане на разноски по списък.

Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща представител. В депозирано по делото становище чрез юрисконсулт К. е застъпена тезата за неоснователност на жалбата. Конкретно се сочи, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, като се твърди, че спорният акт е издаден от компетентен орган, при изяснена в пълнота фактическа обстановка с подробно обсъждане на събраните в хода на административното производство доказателства, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати същестевни нарушения на административнопроизводствените правила; сочи се, че в конкретния казус безспорно е осъществен фактическият състав на дискриминация по смисъла на закона, а именно – налице е по-неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства, както и причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения от закона признак. Иска се съдът да отхвърли жалбата с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на опспорения акт.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за установено следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по Сигнал вх. № 14-00-11 от 26.10.2020 г. по описа на КЗД, подаден от Л.М. – Изпълнителен директор на СНЦ „Асоциация Интегро“. В сигнала са наведени твърдения за осъществена от РЗИ-Ямбол спрямо ромското население в ж.к. „Р.кн.“ дискриминация по признак „етническа принадлежност“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на с.з., изразяваща се в ограничаване движението от и към ромския квартал и някои отделни улици на града, населявани предимно от жители с ромска етническа принадлежност, посредством издадените от Директора на РЗИ-Ямбол като част от противоепидемичните мерки в условията на пандемия, свързана със заболяването COVID-19, заповеди № РД-01-68 от 04.05.2020 г., № РД-01-69 от 06.05.2020 г., № РД-01-73 от 09.05.2020 г., № РД-01-74 от 11.05.2020 г. и № РД-01-075 от 12.05.2020 г., (отменени със Заповед № РД-01-77 от 18.05.2020 г. на Директора на РЗИ-Ямбол). В сигнала са изложени и твърдения за осъществена от община Ямбол дискриминация спрямо жителите в ромския квартал, изразяваща се във взето решение на 13.05.2020 г. да бъде извършена въздушна и наземна дезинфекция на ж.к. „Р.кн.“. Горните актове и действия според твърденията в сигнала съставлявали предприети в изпълнение на целта за ограничаване разпространението на инфекциозната болест мерки, но същите са квалифицирани като непропорционални, необосновани и водещи до по-неблагоприятно третиране в конкретните случаи на ромската общност спрямо останалата част от населението в града въз основа на признаците по чл. 4 от ЗЗДискр., като се сочи, че жителите на ромския квартал били поставени в особено неблагоприятно положение. Поискано е на основание чл. 50 от ЗЗДискр. да бъде образувано производство и да се установи налице ли е дискриминация по признак „етническа принадлежност“, както и да се наложат предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки.

Въз основа на подадения сигнал с Разпореждане № 1585/28.10.2020 г. Председателят на КЗД образувал преписка с № 557/2020 г., която разпределил за разглеждане от първи специализиран състав при КЗД; възложено е на членовете на състава в 7-дневен срок от постановяване на разпореждането да определят председател и докладчик по преписката; на определения докладчик е възложено да започне процедура за проучване с цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, като е определен 30-дневен срок и е разпоредено изготвянето на писмено заключение от докладчика, което да бъде представено на председателя на състава. Видно от наличното в административната преписка Писмо вх. № 12-11-4178 от 04.11.2020 г. (л. 32), на свое заседание Първи специализиран заседателен състав определил председател на състава и докладчик по образуваната преписка. С Разпореждане № 1614 от 05.11.2020 г. на Председателя на КЗД за подпомагащ експерт е определен предложеният служител от Отдел „Специализирано производство“ към Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“. За образуваното административно производство са изпратени уведомления до подателя на сигнала с изх. № 14-00-12 от 17.11.2020 г., надлежно връчено на 03.12.2020 г. (л. 34), както и до Кмета на община Ямбол с изх. № 16-15-567 от 03.12.2020 г. и до Директора на РЗИ с изх. № 15-00-16 от 03.12.2020 г., (надлежно връчени на 07.12.2020 г. – л. 35-36), от които с оглед нуждите на проучването на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. са изискани и съответни писмени становища по изложеното в сигнала, както и доказателства в подкрепа на твърденията.

В отговор пред КЗД от кмета на община Ямбол е депозирано Писмо вх. № 16-15-680 от 16.12.2020 г. по описа на комисията, в което е посочено, че община Ямбол не разполага с данни за етническия състав на населението, живеещо на посочените в сигнала улици – такава информация се съдържа в НСИ. Изразено е становище за неоснователност на твърдението, че с действията и актовете си съответните органи са осъществили непряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“ спрямо ромското население в квартала, като е направено позоваване на чл. 63, ал. 7 от Закона за здравето, разписваща възможността директорът на съответната регионална здравна инспекция да издава заповеди за налагане на временни противоепидемични мерки по ал. 4 на чл. 67 от с.з. Изрично е посочено, че в конкретния случай наложените мерки са насочени към временно ограничаване движението на част от жителите в гр. Ямбол, но при осигурена възможност същите да се придвижват до работните си места, както и да се снабдяват с лекарства и хранителни продукти, което сочи, че не е налице твърдяното лишаване на гражданите от право на труд, като последващите актове, с които се допуска придвижване само по здравословни причини, са за период от девет дни. В тази връзка е акцентирано върху обстоятелството, че на територията на квартала функционират достатъчно на брой хранителни магазини и такива за промишлени стоки, както и аптеки и пощенски клон, като въз основа на това е счетено, че твърдяната дискриминация не е налице. Изложени са съображения, че в условията на пандемична обстановка предприетите конкретни мерки са адекватни, като е изразено мнение, че на първо място следва да бъде поставена безопасността и здравето на гражданите, както в конкретния случай, и на следващо място – временното безпокойство, което създават тези мерки на гражданите. В заключение е поискано комисията да постанови решение, с което да установи, че не е извършено нарушение на закона, съответно – сигналът да бъде оставен без уважение.

В Становище изх. № 04-183-1 от 17.12.2020 г. Директорът на РЗИ-Ямбол изложил подробни съображения в подкрепа на застъпената теза за неоснователност на сигнала, като отправил искане КЗД да постанови решение, с което да го остави без разглеждане като подаден от незаинтересована страна и недоказан. Застъпеното становище се обосновава с позоваване на Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г., (с което е обявено извънредно положение в страната във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19), на чл. 4 от Международния пакт за граждански и политически права и на чл. 15 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, (допускащи дерогиране на някои права по време на война или друго извънредно положение), на Решение № 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд на РБ. Изразено е мнението, че издадените от Директора на РЗИ-Ямбол заповеди не са самоцелни, а вследствие на анализ на ситуацията в града и на мотивираните решения на Областния медицински съвет, копия от протоколите на проведените заседания на който са приложени към писменото становище по сигнала; посочените административни актове подлежат на съдебен контрол съобразно разписаното в чл. 63, ал. 10 от ЗЗ, посредством което законът е създал гаранции, че сроковете за въвеждане на мерките няма да ги превърнат в постоянно ограничение за упражняването на правата и свободите на гражданите, като по този начин се постига и заложеното в чл. 120 от Конституцията на РБ изискване; конкретно посочените в сигнала заповеди на Директора на РЗИ-Ямбол като необжалвани административни актове са влезли в сила, съответно са станали задължителни за адресатите си, предвид което не е необходимо да се явява трета страна, която да ги защитава шест месеца след временното ограничаване на правото им на придвижване.

С Разпореждане № 19 от 04.01.2021 г. на Председателя на КЗД определеният с предходното разпореждане служител от отдел „Специализирано производство“ към Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ като подпомагащ експерт е заменен с друг служител от същото звено, като е разпоредено новият подпомагащ експерт да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката, и да ги съгласува с докладчика по нея.

С Писмо вх. № 12-01-24 от 22.02.2021 г. (л. 58) определеният по образуваната преписка № 557/2020 г. докладчик информирал Председателя на първи СПЗС, на който е разпределена преписката, че предварителното проучване е приключило. Към писмото са приложени Лист за насрочване на открито заседание и копие на Доклад-заключение, с който е направено предложение до председателя на състава за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката с призоваване на страните в съответствие с чл. 60, вр. чл. 61 от ЗЗДискр. и чл. 26 и чл. 27 от ППКЗД; предложено е също да бъде разпоредено страните: да бъдат уведомени, че в първото заседание могат да заявят дали желаят да се помирят, в който случай следва да представят писмено споразумение на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр.; да бъдат уведомени за правото им най-късно до първото заседание да посочат доказателствата, които желаят да бъдат събрани при разглеждането на преписката. Изпратени са уведомления за призоваване изх. № 15-00-5 от 16.03.2021 г. до Директора на РЗИ-Ямбол, (надлежно връчено на 17.03.2021 г.), изх. № 16-16-12 от 16.03.2021 г. до Кмета на община Ямбол, (надлежно връчено на 17.03.2021 г.) и изх. № 14-00-5 от 16.03.2021 г. до подателя на сигнала Л.М. в качеството ѝ на ИД на СНЦ „Асоциация Интегро“, гр. Разград, (надлежно връчено на 18.03.2021 г.) – всички приложени на л. 64-66 от кориците на делото. Видно от уведомленията, заседанието е насрочено за 08.04.2021 г. от 11:30 часа в заседателната зала на КЗД с посочен адрес. За проведеното заседание е съставен Протокол от 08.04.2021 г., видно от който е взето решение заседанието да бъде отложено и насрочено за 24.06.2021 г. от 10:00 часа, за която дата страните се считат уведомени съобразно чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 56, ал. 2 от ГПК. Видно от съдържанието на съставения протокол, редовно упълномощеният представител на ответната страна в производството РЗИ-Ямбол е заявил желание за водене на помирителна процедура по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. В тази връзка с Писмо изх. № 14-00-8 от 23.04.2021 г. на докладчика по преписка № 557/2020 г., (надлежно връчено на 27.04.2021 г. – л. 89) подателят на сигнала е информиран за желанието на РЗИ-Ямбол за сключване на споразумение по реда на чл. 62 от ЗЗДискр., в писмото се съдържа уведомяване и за насроченото за 24.06.2021 г. заседание на състава. Съгласие за помирение е изразено и от пълномощника на подателя на сигнала адвокат А.К. от * с Молба вх. № 14-00-10 от 16.06.2021 г. по описа на КЗД (л. 91). За изразеното от РЗИ-Ямбол желание за сключване на споразумение по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗДискр. е уведомен и кметът на община Ямбол с Писмо изх. № 16-15-250 от 17.06.2021 г. на докладчика по преписката, (надлежно връчено на 21.06.2021 г. - л. 92), в което е посочено също, че следващото заседание на първи специализиран постоянен заседателен състав е насрочено за 24.06.2021 г. от 10:00 часа. Текст на споразумението е внесен от адвокат Д.М. от *, редовно преупълномощена, изпратен по електронна поща на представителя на РЗИ-Ямбол (л. 95). Споразумение между Л.М. в качеството ѝ на ИД на СНЦ „Асоциация Интегро“, гр. Разград, представлявана от адвокат М., и РЗИ-Ямбол чрез пълномощника Д.Ж. – Главен секретар, е сключено на 24.06.2021 г., видно от отбелязаното в него, като в т. 3.2 от него е посочено, че РЗИ-Ямбол признава, че предприетите мерки, подробно описани в заповедите на директора на здравната инспекция, са поставили жителите на ж.к. „Р.кн.“, гр. Ямбол в по-неблагоприятно положение и представляват дискриминация по признак „етническа принадлежност“ с оглед обстоятелството, че в този квартал живее ромско население; в т. 3.3 пък е записано, че РЗИ-Ямбол изразява становище, че предприетите мерки са в резултат на обявеното от НС на РБ извънредно положение в страната, но тъй като са били непропорционални, се съгласява да предприеме мерки за избягване на такива и подобни мерки в бъдеще. Споразумението е внесено в КЗД и е заведено във входящия регистър на комисията под вх. № 14-00-11 от 24.06.2021 г. (л. 98-99); същото е разгледано на проведеното на 24.06.2021 г. заседание на първи специализиран постоянен заседателен състав при КЗД, одобрено е с Протоколно решение № 588/24.06.2021 г., като производството по отношение на ответната страна РЗИ-Ямбол е прекратено, а на основание чл. 62, ал. 3 от ЗЗДискр. производството по отношение на ответника община Ямбол е продължено; приобщен към преписката е изготвеният по нея Доклад-заключение, представен с Писмо вх. № 12-01-24 от 22.02.2021 г. по описа на КЗД. Препис от протокола, ведно с Протоколно решение № 588/24.06.2021 г. е изпратен до страните с писма с обратна разписка, надлежно връчени (л. 115-117).

На 21.10.2021 г. отново е проведено открито заседание на Първи специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, което, с оглед представените от ответника писмени доказателства за извършена дезинфекция на територията на град Ямбол във връзка с ограничаване разпространението на COVID-19, е отложено и насрочено за 02.12.2021 г.; община Ямбол е задължена да представи сведение във връзка с План за действие на общината, изработен в изпълнение на Областната стратегия за интеграция на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положени , живеещи в сходна на ромите ситуация за 2014-2020 г., надлежно приобщен към доказателствения материал на проведеното на 02.12.2021 г. заседание на състава. На същото заседание е разпитан и свидетел, който с показанията си установява обстоятелството, че на територията на ж.к. „Р.кн.“ в гр. Ямбол живее компактно ромско население. По съществото на спора са изразени становища от двете страни, доразвити в представени в срок писмени бележки (л. 167 и л. 200).

С Решение № 97 от 23.02.2022 г. Първи специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация установил, че кмета на община Ямбол В.Ц.Р., с адрес: ***, с предприетите действия на 13.05.2021 г. за въздушна дезинфекция само над ж.к. „Р.кн.“ в гр. Ямбол с компактно ромско население, е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., с което е осъществил пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“ по отношение на неопределен, но определяем кръг лица населяващи посочения квартал в гр. Ямбол; зa така извършената пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“ по отношение на неопределен, но определяем кръг лица, населяващи посочения квартал в гр. Ямбол, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на В.Р. - кмет на община Ямбол, е наложена глоба в размер на 500 лева, платими на основание чл. 83 от ЗЗДискр. по посочената в решението банкова сметка ***. В акта се съдържат указания за възможността и срока за обжалването му.

Заверен препис от Решение № 97 от 23.02.2022 г. е изпратен на страните, видно от приложените на л. 209 и 210 по делото съобщения, и двете надлежно връчени на 25.02.2021 г. Жалба против решението е постъпила в Комисията за защита от дискриминация с вх. № 16-15-206/10.03.2022 г., изпратена в ЯАС с Писмо изх. № 10-00-188 от 18.03.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна предвид следното:

Решението на Първи специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съобразно разписаното в чл. 47 от ЗЗДискр. Решението е подписано от състава, провел заседанието на 02.12.2021 г., на което е даден ход по същество по преписката и същата е обявена за решаване.

В съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 54 от ЗЗДискр. решаващият състав на КЗД е определен с нарочен акт на Председателя на КЗД. Оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е обективиран писмено с посочване на наименованието на органа, който го е издал; фактическите и правните основания за издаването му; диспозитивна част; съдържат се и указания за възможността и срока за обжалването му. Постъпилият сигнал е разгледан в открито заседание, съобразно изискванията на чл. 60 и следващите от Закона за защита от дискриминация, като са извършени необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на установеното в чл. 9 от посочения нормативен акт правило за разпределение на доказателствената тежест в производството. Събрани са всички необходими и относими доказателства, приети са становищата на страните и им е предоставена възможност за депозиране на заключителни писмени бележки. Решението е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правни основания за неговото издаване, като от неговото съдържание безспорно се установява, че съставът на КЗД е направил обстоен анализ на съдържащия се в преписка № 557/2020 г. доказателствен материал.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в разпоредбите на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. В изпълнение на разписаното в чл. 55 и следващите от ЗЗДискр е проведена процедура по проучване, в която са събрани доказателствата, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗДискр., проучването следва да се извърши в 30-дневен срок, като в случая този срок не е спазен, но доколкото същият е инструктивен, следва да се приеме, че допуснатото нарушение на процедурата по събиране на доказателства не е от вида на съществените такива, обуславящи отмяна на административния акт. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. на страните в производството са изпратени уведомления за призоваване за насрочено открито заседание по преписката, в които са посочени дата, час и място на провеждане на открито заседание по производството, правата им във връзка с призоваването и представляването им пред КЗД, както и възможността да посочат и ангажират нови доказателства, да изложат всички искания и възражения и да се запознаят със събраните по преписката материали. Производството по преписката е приключило на 02.12.2021 г., а решението е произнесено на 23.02.2022 г., т.е. извън 14-дневния срок по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр., който срок също е инсруктивен, поради което също не е налице съществено процесуално нарушение.

По отношение съответствието на решението с материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 от същия текст съдържат определения на понятиятапряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Според легалната дефиниця на понятието „тормоз“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието „неблагоприятно третиране“ - това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

При тази законова регламентация и с оглед събраните по преписката доказателства съдът не споделя извода на състава на КЗД, че се установява дискриминационно третиране под формата на тормоз по признак „етническа принадлежност“ от страна на кмета на община Ямбол спрямо компактното ромско население на ж.к. „Р.кн.“ в гр. Ямбол, обуславящо и налагане на санкция по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. Видно от съдържанието на оспореното решение, изводът за осъществена дискриминация под формата на тормоз е обоснован с посочване на следното: при осъществяване на публична власт от ответната страна следва да бъде спазена на първо място рамката на закона, на следващо място да се докаже обоснована цел на упражняване на правомощията, в това число и обосновка на предприетата мярка и нейната връзка с целта, която връзка следва да е пряка и да не може да бъде постигната по друг начин. В това отношение следва да бъде държана сметка за ограничаване/нарушаване правата на другите, включително по дискриминационен начин, да бъде доказана необходимостта от това ограничаване с оглед постигане на общественозначима цел, както и предприемането на мерки за облекчаване/компенсиране на намесата в правата на засегнатото население. В случая се установява, че само и единствено на 13.05.2021 г. е извършена въздушна дезинфекция над ж. „Р.кн.“, гр. Ямбол, квартал с компактно ромско население. По преписката липсват данни, от които да се направи предположение за мотивите на ответната страна, довели до вземане на това решение. Неправомерният диференциран подход към този неопределен, но определяем кръг лица, трябва да бъде обвързан с признак „етническа принадлежност“. Въздушната дезинфекция само и единствено над ж.к. „Р.кн.“, гр. Ямбол е извършена съзнателно, без да са разгледани към този момент обективни факти, които да са предоставени от страна на кмета на община Ямбол, с които да изпълни изискването на чл. 9 от ЗЗДискр. т.е. да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Въз основа на това съставът е приел, че с предприетите действия на 13.05.2021 г. за въздушна дезинфекция само и единствено над квартал ж.к. „Р.кн.“ с компактно ромско население в гр. Ямбол кметът на община Ямбол е осъществил пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност по отношение на неопределен, но определяем кръг лица, населяващи посочения квартал в града.

Настоящият съдебен състав обаче, с оглед наличните по делото доказателства, преценя действията на кмета на общината като израз на законово регламентирани негови правомощия, на правото да извърши определено действие и задължението при определени условия да упражни това свое право, а не като дискриминационни по смисъла на закона. Доказателствата по делото, и конкретно приобщените още в административното производство протоколи от заседанията на Областен медицински съвет, както и фактури и протоколи за ДДД обработка, недвусмислено сочат, че в случая предвид усложнената пандемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19 са предприети конкретни мерки по дезинфекция на територията на определени райони под карантина в целия град, а не само в ж.к. „Р.кн.“. Действително, дезинфекция по въздух е осъществена само в посочения квартал с преобладаващо ромско население, но това не променя извода за необходимостта от предприемане на конкретни мерки като взетите с цел превенция на разпространението на инфекцията, които са адекватни, пропорционални и напълно съответни на създадената към процесния момент усложнена пандемична обстановка. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото Писмо рег. № 2801-10519 от 12.05.2020 г. на кмета на община Ямбол (л. 118), видно от което е, че предвидената на 13.05.2020 г. от 06:30 часа дезинфекция по въздух на части от града, поставени под карантина, е свързана с усложнената епидемична обстановка в град Ямбол в резултат от пандемията от COVID-19, като изрично е посочено в писмото, че имайки предвид площта и вида на застрояване в частите на града, които ще бъдат третирани, е целесъобразно дезинфекцията да бъде извършена от въздуха с препарати, които са безвредни за хора, растения и животни. При това положение необоснован остава изводът на административния орган, че липсват данни относно мотивите за конкретно предприетите мерки по въздушна дезинфекция в ж.к. „Р.кн.“. В този смисъл необосновано и в разрез с приобщените доказателства е прието, че е налице вредоносен резултат, изразяващ се в поставянето на живущите в ромския квартал в по-неблагоприятно положение от останалите граждани на населеното място.

В контекста на изложеното и на относимата към казуса нормативна уредба, посочена по-горе, в конкретния случай за дискриминатора липсва елемента цел – видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици спрямо кръга от лица, живущи в ж.к. „Р.кн.“. Напротив, конкретните мерки са предприети именно в условията на усложнена пандемична обстановка и са насочени за предотвратяване разпространението на инфекциозното заболяване като преследваната цел е защита здравето на гражданите. С предприетите мерки в условията на усложнена епидемична обстановка е осъществена навременна и адекватна защита на здравето на гражданите на територията на населеното място. В този смисъл не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза – накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда. Тълкуването на тази част от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта, каквото в случая липсва, и създаването на негативната среда – такава също липсва.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, тъй като не се установи да е налице извършена дискриминация от кмета на община Ямбол – тормоз по признак „етническа принадлежност“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 5 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от с.з., спрямо жителите на ж.к. „Р.кн.“ в гр. Ямбол. Предвид липсата на осъществен състав на дискриминация незаконосъобразно се явява и решението на решаващия състав на КЗД в частта на наложената по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. глоба в размер на 500 лева.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските (л. 9 и л. 225-226).

 

Водим от горното, ЯАС, четвърти административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 97 от 23.02.2022 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 557/2020 г.

 

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35, да заплати на Община Ямбол, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Георги Сава Раковски“ № 7 , сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете