Р Е Ш Е Н И Е № 260047

гр.Пловдив 15.02.2021г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на седемнадесети декември  две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА

ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

при участието на секретаря Величка Илиева и прокурора  Данаила Станкова,след като разгледа докладваното от председателя  ВНОХД № 1428/20г. по описа на ПОС и за да се произнесе,взе предвид следното: 

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда №- 38/13.11.2019г по НОХД № 550 по описа на Асеновградския  РС  2-ри н.с. подс.  П.Н. е признат за виновен в това,че на  02.07.2017 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,чрез отправянето на обиди и псувни по адрес на П.Д., агресивно поведение и заплюване Д., като деянието е извършено на обществено място и в присъствието на много хора,поради което и на основание чл.325 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК,  е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което на основание чл.52 от НК, да се изпълни с публичното му обявяване, чрез поставяне на присъдата на таблото за съобщения в сградата на Община – гр. Бургас и на Община – гр. Асеновград, за срок от 15 дни.

С присъдата подс. Н. е признат за виновен и в това,че на 02.07.2017 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на П.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област, близо до външния край на дясната вежда, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК  на подсъдимия е наложено едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание  от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 23 ал. 2 от НК  към наложеното общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода  и присъединено  наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което на основание чл.52 от НК, да се изпълни с публичното му обявяване, чрез поставяне на присъдата на таблото за съобщения в сградата на Община – гр. Бургас и на Община – гр. Асеновград, за срок от 15 дни.

На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното на подсъдимия Н. общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода  е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК  от така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от  свобода  е приспаднато времето, през което подсъдимият  Н.  е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на Районна прокуратура Асеновград на основание чл.64 ал.1 от НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 03.07.2017 г. до 05.09.2017 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Н.  е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1228,91 лв., и по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд–Асеновград, сумата от 288,00 лв. –  суми представляващи направени разноски по делото.

Подсъдимият П.К.Н. е осъден, да заплати на частния обвинител П.Д.Д., направените от него разноски по делото в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник.

Веществените доказателства: 3 броя снимки, 4 бр. преносима външна памет /флаш памет/ и 6 броя компактдиска е постановено да останат приложени по делото.

Недоволна от присъдата е останала РП Асеновград,която е депозирала протест,в който са наведени доводи за нейното изменение и увеличаване размер на наложеното наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца.С допълнителен протест са  посочени нови съображенията за това искане.

Недоволен от присъдата е останал подс. Н.,който  е посочил доводи за отмяна на присъдата,поради нейната необоснованост и незаконосъобразност.Правят се искания за съборена на доказателства и проверка на вече събраните пред първата инстанция. С допълнителна въззивна жалба от адв.  В.,като защитник на подсъдимия  са наведени доводи за липсата на обоснован анализ и правилно тълкуване на събраните по делото доказателства от първия съд.Правят се множество искания за допускането до повторен разпит на свидетели и назначаването на  експертизи.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста.

Подсъдимият поддържа въззивните жалби.

Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция,като провери изцяло атакуваната присъда,с оглед изискванията за обоснованост законосъобразност и справедливост,като взе предвид наведените от страните съображения,намира и приема за установено следното: 

         Въззивните жалби са  процесуално допустими и разгледани по същество са  неоснователни.

За да постанови своята присъдата първия съд е приел от фактическа страна  обстоятелствата за участието на подс. Н. в мирен граждански протест на 02.07.2017г в гр. Асеновград по повод обществено известен инцидент през месец юни същата година с пострадали спортисти  от нанесен им  побой от лица от ромски произход,което довело  до  ескалация на напрежението  в гр. Асеновград. Тези събития предизвикали широк обществен отзвук и дали повод за  организиран от инициативен комитет в който участвали свидетелите  Т., М.,  Г. и К. Подсъдимият нямал контакт с фактическите организатори от инициативния комитет,но  по собствени подбуди,  бил сред идейните организатори на протеста по повод на което имал системна активност чрез публикации в социалните мрежи, като се опитвал да мотивира максимално много хора от гр. Бургас и от страната да дойдат на протеста, включително и чрез нарочно видеообръщение, което публикувал на своя Фейсбук профил в интернет. По този повод на 01.07.2017 г. той се свързал и разговарял със св. Ж.И. ***, който бил председател на местната патриотична организация и  също имал отношение към протестните събития и го уведомил за намеренията си да се включи в протеста.  На 02.07.2017 г. около 16:30 ч. подсъдимият  Н. пристигнал с лек автомобил марка „Мерцедес“ в гр. Пловдив и се срещнал със св. И. ***, като на срещата присъствали и членове на организацията – свидетелите Д. и П. След това те  потеглили за гр. Асеновград, за организирания протест, като св.П. се качил в автомобила на подсъдимия. Около 17:50 ч. подсъдимият Н. се срещнал в гр. Асеновград със свидетелите Д., К. и В., които като  членове на местния мото-клуб също се готвели да участват активно в протеста, но изрично настоявали протеста да бъде мирен, тъй като присъствали и много деца. Свидетелят К. разговарял с подсъдимия  и му обяснил, че това е гр. Асеновград, той е гост на града и нещата се случват по мирен начин. След това всички свидетели и подсъдимият отишли на сборния пункт, намиращ се до паметника на Цар Иван Асен II, в централната част на гр. Асеновград, където имало множество от хора. Там бил и св.В. - познат на подсъдимия и пристигнал от гр. София. Около 20:00 ч. участващите в протеста, които наброявали няколко хиляда души тръгнали пеш по предварително определен маршрут, преминаващ по ул. „Съединение“, железен мост на р. Чая и продължаващ по ул. „Цар Иван Асен II“.

За да отразят протеста били изпратени представители на средствата за масово информиране,като св. Р.Ц. - р. в „БТВ Медия Груп“, работейки в екип със св. П.Д., който работил в същата медия като оператор. Освен това св. Л. Ц.  присъствал като видео-редактор от същата медия , а св. О. П. присъствал в качеството си на ф.-р. в „Инвестор Медия Груп“ гр. София. Свидетелят Р.Ц. не познавал лично подсъдимия, но същият му бил познат като личност прочула се със слагане на свински опашки на нелегално преминали чужденци през границата на България и тази му дейност била широко отразена в медиите в България.  Свидетелите Л. Ц. и О. П. не се познавали лично с подсъдимия, но го знаели с прякор „П.“. Св. П.Д. не познавал подсъдимия.

         Още в самото начало подсъдимият Н. застанал в редиците  на протеста.  Бил облечен  с червена тениска с къс ръкав, в дясната си ръка държал мобилен телефон, от който излъчвал „на живо“ протеста. Движейки се по ул. „Цар Иван Асен II“ подсъдимият  Н. на няколко пъти се доближил до св. Р.Ц., който заедно със св. Д. вървял в лявата предна част на протеста. Д. бил облечен с черна тениска с къс ръкав и държал в ръцете си синя на цвят камера, а св. Р.Ц. бил облечен с бяла тениска и държал в ръката си микрофон с надпис „БТВ“. Подсъдимият Н.  явно не имал  положително  отношение към отразяването  на неговата публична дейност и неблагоприятния образ, в който бил представен. За това  на няколко пъти  по време на  предвижването на мирния протест се приближавал до св. Р.Ц. и предизвикателно питал  „Я, кажи, днес 50 човека ли са или 100 човека?“, „Колко ще покажеш по Нова телевизия, че са дошли?“. Свидетелят му отговорил, че работи в БТВ. Подсъдимият повторно запитал св. Р.Ц. „Хулигани ли са? Я, кажи 100 хулигана ли са или 50?“. ,при което Ц. отговорил, че неговото задължение е да взема интервю, а не да дава. По време на цялото движение участващите в протеста скандирали обидни думи по адрес на ромското население в гр. Асеновград, ситуацията била напрегната, а опасността от ескалация на напрежението била напълно реална.

Малко след 20:00 ч. шествието стигнало на кръгообразното кръстовище образувано от ул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Цар Иван Асен II“. Предвид опасността от незаконосъобразни действия и с цел опазването на обществения ред били ангажирани значителни полицейски сили. В началото на кръговото движение бил изграден полицейски кордон от служители на МВР, който имал за задача да не допусне шествието до ромската махала и да предотврати евентуална саморазправа.  Най-вляво спрямо шествието в редицата на кордона се намирали един до друг свидетелите Е.В., В. Х. и св. И. Ц. - и тримата служители в ЗЖУ- гр. София. Достигайки до полицейския кордон лицата от протеста, намиращи се в предната част започнали да скандират обидни думи, спрямо полицейските служители и ромското население. В предната лява част на шествието и в близост до тримата полицейски служители се намирали св. Р.Ц., до него св. П.Д., а непосредствено зад него свидетелите О. П., Л. Ц. и свидетелката М. Е. - журналист в „България Он Ейр“. Всички те като журналисти изпълнявали служебните си задължения по отразяването на събитията. В един момент намиращите се в началото на протеста  група лица, тръгнали в посока на полицейския кордон, като направили опит да го разкъсат чрез сблъсък. Тези лица отправили  множество реплики за целена  саморазправа на етническа основа: „Ц. на сапун“, „Ние ще ги направим на салата“.  Ескалацията на напрежението била голяма и няколко мъже, намиращи се в началото на шествието направили опит да отнемат щитове от полицейски служители и да продължат по посока на ромската махала. Това не било допуснато  и тази част от участниците в митинга се върнала назад. Така се образувало разстояние от около 2-3 м. между тях и полицейския кордон и намиращите се до тях  посочени свидетели,като представители на медиите. В този момент подсъдимият Н. се оказал в първите редици на протеста и срещу полицейския кордон. Той продължил да   снима  с телефона си и с това да предава „на живо“ протеста по интернет.Приближил се към полицейските служители  и демонстративно  поставял телефона си в непосредствена близост до визьорите на техните шлемове.След това   подсъдимият Н., тръгнал в посока на стоящия от него и на около 3 метра св. Д..  Лявата ръка на подсъдимия  била насочена към обектива на камерата на Д., а дясната, държаща телефона насочил към лицето на оператора отстрани на камерата и към неговото ляво око, което било затворено в момента на снимането,като с това  телефона се доближил в непосредствена близост до лицето на оператора. Тъй като Д. заснемал,  държейки камерата с двете си ръце, дясното му око било на визьора на камерата, а лявото му око било затворено,то през  визьора видял приближаващо се лице, което се приближило плътно до обектива на камерата и го закрило, което действие притеснило оператора. Не виждайки добре през визьора и възприемайки рязкото приближаване на обекта инстинктивно отворил и лявото си око, към което в този момент била насочена дясната ръка на Н.. Виждайки обект в непосредствена близост до окото си  и възприемайки го като реална опасност, свидетелят Д. извършил инстинктивно действие с лявата си ръка за да се предпази, при което отблъснал настрани обекта, който го застрашавал и който в първият миг не е могъл да възприеме какво е точно. Оказало се, че това е дясната ръката на подсъдимия Н., в която държал телефона и която приближавал и насочвал към окото на оператора.  При това си защитно действие свидетелят отблъснал ръката на подсъдимия и вследствие на удара по ръката, последния изпуснал мобилния си телефон, който паднал на земята. Подсъдимият се навел надясно, изправил се и  и заплашително изкрещял на Д. : „Ей, мършо!“, след това му нанесъл удар с отворена длан с дясната си  ръка в областта на лявата лицева половина и шията. В резултат този удар главата на Д. се отклонила надясно и последвал удар в корпуса на камерата, която  държал на рамото си. Ударът върху камерата бил  в областта на дясното  му слепоочие. От това  той изпитал силна болка в областта на дясното око, залитнал и отстъпил назад. Подсъдимият  Н.  се навел към земята, взел телефона, след това рязко се изправил и направил крачка и опит да достигне отстъпващия св. Д. и  отново изкрещял думите  -  „Ей, мършо!“, след което заплюл св. Д. и го напсувал „Майка ти ще еба“.

Подсъдимият Н.  повторно заплюл и камерата, която държал свидетеля и отново му казал „Ей, мършо!“. Св. Д., разбрал, че без да иска е бутнал телефона му и неколкократно му се извинил, но агресивните опити на Н. да се приближи до него не престанали и същият бил възпрян от по-нататъшна физическа саморазправа от присъстващите  лица, които застанали пред него.  Тези действия на подсъдимия били възприети от свидетелите  Р.Ц., Л. Ц.,  О. П., М. Е.,В. Х. и  Е.В.. Свидетелите Л. Ц. и О. П. веднага застанали между подсъдимия и св. Д., като П. посегнал с едната си ръка и я опрял в гърдите на подсъдимия  Н., с цел да го възпре  и инцидентът да бъде прекратен. Л. Ц. след това застанал пред св. Д. и с помощта на св. Р.Ц. успели да придвижат св. Д. до свидетелите В. Х. и Е.В.,които  били  част от полицейския кордон и  които пропуснали Д.,за да не бъде  обект на по нататъшна агресия. Подсъдимият Н. не преустановил агресивните си действия и продължил с провокативното си поведение. Започнал да  натиска с ръце надолу щита на свидетеля Е.В., който бил в редицата на кордона от униформени  полицаи  и заврял телефона си под предпазното стъкло на шлема му, на около 5 см. от  лицето му,  като продължавал да го снима и започнал да крещи „Арестувайте го, ти българин ли си“, с което още повече нагнетил напрежението. Поведението му било конфликтно в степен, че се наложило за организараността на   полицейския кордон св.В. да бъде изтеглен назад и заменен от друг полицейски служител на първата редица. Групата свидетели и представители на медиите и  полицейски служители,които се намирали в непосредствена близост до  описания инцидент  останали  възмутени от действията на подсъдимия, тъй като никой не проявил  предизвикателно поведение или отношение спрямо Н..Те  възприели неговите действия  като провокативни, в момент  на  опасна за обществения ред ситуация. Малко след това  подс. Н. напуснал протеста и тръгнал към гр. Бургас с автомобила си. По-късно  св. Д.,  подал жалба за инцидента в РУ-Асеновград.

          Възприетата от първия съд  и така описана фактическа обстановка,  е анализирана  въэзоснова на събраните доказателства по делото.

          Съдът е приел за обосновани,логични и безпротиворечиви показанията на групата свидетели П.Д., Р.Ц., Л. Ц., О. П., М. Е., В. Х., Е.В. и Е. К. Правилно съдът ги е оценил,предвид  интерпретираните от тях факти, като  лица намиращи се в непосредствена близост до инцидента по време  на провеждащото се шествие. Съдът е оценил качеството на възпроизведените от тях факти,като на свидетели очевидци,които  обективно  са могли да възприемат изцяло или част  от инкриминираните  действия на подсъдимия Н.. Обосновано  анализът на съда относно  тези показания  ги е определил  като пресъздавани факти от свидетели съобразно  установената специфика на създалата се ситуация. Правилно съдът е индивидуализирал обстоятелствата  относно  възможността на всеки свидетел  да  е видял  изцяло или частично поредността  на осъществените действия на подс.Н..  За това съдът е  изложил ясни  изводи  кой  от тези свидетели  е установил нанасянето на удара върху пострадалия, извършеното заплюване в посока  държащия камерата си  пострадал Д., дали е чул отправянето на обидните реплики и псувни от подсъдимия към  Д. и дали изразеното  цялостното поведение на подсъдимия  е било агресивно. Обосновано  съдът е приел, че  тази група свидетели- с изключение на К.  е възприела причината връзка между действията на  подсъдимия  е забелязаното от всеки едни от тях  нараняване върху лицето на пострадалият. Отчел е като обективни изводите направени от свидетелите,че поведението на  подсъдимия е изразявало агресия, заплаха и предизвикателност както спрямо Д.,така и спрямо служителите от полицейския кордон, което  поведение на подсъдимия като похват да инициира напрежение е било констатирано и при други негови срещи с журналисти. Съдът,за да предостави своя кредит на доверие на  тези свидетели в достатъчна степен е обсъдил  и приобщените към делото останали  доказателства и доказателствени средства,които  подкрепят  обсъдените показания на групата свидетели. На това основание в мотивите към присъдата е изложен анализ на  изследваните ВД,          които детайлно по хода на съдебното следствие са били проверени и предявени на страните.

Според настоящата инстанция е даден обоснован анализ на  съдържанието от приложения по делото  като ВД  запис на  ТВ САТ КОМ-В. П. От този запис ясно се установява приближаването на подс. Н. към пострадалия,нанасянето на удар с ръка в областта на лицето и последващите  действия на всеки един от двамата: На Д. да се оттегли за полицейския кордон, а подсъдимия да  дефинира предизвикателно и агресивно поведение към  полицейските служители.    Действията на първия съд  по изискването на този запис и приобщаването му като ВД по делото напълно  осъществяват принципа на служебното начало в наказателния процес.Представения анализ на  съда върху  дадените заключения на вещите лица по назначените експертизи е правилен и обоснован. Той  отчита всички съществени изводи  на експертите в техните отговори и според въззивният съд дадения извод,че  тези заключения подкрепят в съществена част останалите  и кредитирани доказателства  и са годни доказателствени  източници е законосъобразен.

Обосноваността на мотивите към присъдата се възприема и с оглед анализа на съда относно  обсъдените  показания на другата група свидетели,които са кредитирани върху заявените от тях твърдения кое са забелязали и на кой момент от инкриминираните събития  са обърнали внимание. Съдът на  тези основания е приел,че показанията на свидетелите 

 Д., В., К., Т., П.,Д. и И. следва да бъдат

кредитирани,с оглед заявените от тях обстоятелства, че не са възприели инцидента между пострадалия и подсъдимия в неговата цялост. Основанието съдът да ги кредитира е  преценено правилно,предвид липсата на  пълната конкретика  на показанията  за действията на подсъдимия.За това съдът е съобразил  отстоянието,на което се е намирал всеки от тези свидетели до подсъдимия и пострадалото лице  и наличието на множество движещи се  хора  между тях,за да  възприемат визуално или слухово  тези събития.

Според въззивният съд частично представения анализ на показанията на тази група свидетели не обосновава извода за  наличен пропуск на мотивите към присъдата. По отношение на тези показания би следвало да се  отчетат няколко факта за някои по конкретни обстоятелства. В с.з. от 02.07.2019г в своите показания св. Д. е категоричен,че забелязал видимо ядосания подсъдим да  вика на висок глас срещу пострадалия, поради шума не  разбрал естеството на  казаното от Н..Сочи,че не е видял физически контакт между двамата,но видял как Н. е оплюл журналиста.  В с.з. на 18.04.2019г св. В. П. и в качеството си на  телевизионен оператор към  ТВ САТ КОМ  твърди,че е заснел опитите на част от  участващите в митинга да пробият полицейския кордон. Заснемал с камера,което налагало  той да следи заснемането на видеоекран, а не през визъор. Възникнала суматоха и между преминаващите пред него хора чул казаното от подсъдимия към оператора да не бъде удрян, изказаното извинение от оператора ,че неволно го е ударил и последващото  преминаване на този оператор зад полицейския кордон.Твърди,че  не е забелязал видимо нараняване по лицето на оператора.Според въззивният съд показанията на тази група свидетели представлява интерпретация на  факти от частично възприети  откъслечни събития,които не определят еднопосочни изводи. Разпитите на  тези свидетели от заседания на 19.12.2018г,20.12.2018г,26.02.2019г,18.04.2019г и 02.07.2019г, представят разнопосочни, изолирани и противоречащи факти. В показанията на тези свидетели са налице твърдение,че  подс. Н. бил начело на провеждащото се шествие и снимал със своя мобилен телефон.Има твърдение,че не е бил начело на шествието,но е успокоявал хората намиращи се пред полицейския кордон. Твърдение,че е било налице сбутване между Д. и  подсъдимия,при което подсъдимия се обърнал с лице към  пострадалия и   при неговото обръщане  произтекло това сбутване и падане на телефона на земята. Д. с някаква част от тялото си  или с камерата ударил ръката на подсъдимия. В следствие на падането на  телефона му, подсъдимия бил останал спокоен и изказал думи в този смисъл,но  други твърдят,че бил видимо изнервен,други зачервен и ядосан от това.Твърди се,че  освен  ядосания му вид  е възприето,че бутнал с ръка Д.,но друг твърди,че не е имало удари между двамата.Твърди се че  подсъдимия не е влизал в близък контакт с полицаите,но друг свидетел твърди,че е видял как той се разправя с полицаите. Никой от тази група свидетелите не е видял нараняване по лицето на Д. и не всички са видели той да се оттегля зад полицейския кордон.Според въззивният съд  правилно и обосновано в мотивите към присъдата е отчетено,че показанията на тази група свидетели са колебливи,позовават се на  изминал времеви период или  невъзможност да  усвоят всички обстоятелства,с оглед местоположението на даден свидетел  и интензивното  разместване на множество хора,за което те не дават  пълна и достоверна интерпретация на  случилите се събития

      Представения анализ на гласните доказателства,които съдът не е кредитирал и отхвърлил изцяло е относим към  обясненията на подс. Н., в частта им относно заетата защитна позиция, при която  като отрича авторството и вината си в извършването на  всяко от двете  престъпления.Съдът е анализирал в детайли  изложените от подсъдимия факти за това, че както си снимал с телефона си, към него се приближил св.Д.,  който  снимал с камерата на рамо и съвсем целенасочено му нанесъл удар с ръка в лицето в областта на носа , с който удар му избил и телефона от ръката. Подсъдимият не бил предприемал  физическо действие по отношение на Д. и не го е  удрял и не го е заплювал Представя предварително организиран заговор срещу него от страна на медията, при който физически много по-слабия от него оператор е изпълнявал предварителна поръчка. Твърди, че в резултат на удара нанесен му в носа от св. Д. му е причинена телесна повреда. Подсъдимият обосновава  това си твърдение предвид  извършеното му към  02.00 часа  на 03.07.2017 г. освидетелствуване от медицинско лице,  че  има оток на носа. Обективно  съдът е  обсъдил  тази констатация  от заключението по изготвената  СМЕ-за на подсъдимия Н..На това основание е  приел,че анализа на доказателствата по делото не  установява,  че контузия на носа на подсъдимия Н., да е причинена от св. Д., тъй като освен твърдението на подсъдимия, липсват други доказателства, които да установят този факт. Обосновано съдът сочи,че  към момента на инцидента на никой от свидетелите не е  разбрал за този факт.От  тези ,които твърдят,че са имали постоянно наблюдение  за този инцидент,никой от тях не е видял подобни действия на Д.. За тези твърдения съдът е изложил обстоен анализ в мотивите към присъдата с извода,че те не отразяват действителните факти по развитието на инцидента. Правилно съдът се е позовал на събраните и проверени непосредствено от него гласни доказателства и  предявено съдържание от приложените към делото  видеозаписи,за които е приел,че  те ясно и недвусмислено възпроизвеждат действията на  участващите в инцидента  и тяхната конкретика в даден времеви период. Освен това  обосновано съдът е представил  нелогичността на  твърдяното от подсъдимия,за нанесен му удар от пострадалия  и на основата на пълната липса на житейска логика за  посоченото от подсъдимия агресивно поведение на  пострадалия.

Според настоящата съдебна инстанция съдът е обосновал в мотивите си на какво основание е оставил без кредит на доверие показанията на свидетелите  Д. П. и Д. В.Съдът е отчел липсата на житейска и логическа връзка  между техните показания, тези на  останалите свидетели представили поведението на  подсъдимия като агресивно или видимо раздразнено и най-вече с  приобщените видеозаписи.Обосновано съдът ги е оценил като недостоверни и насочени към обслужване на защитната версия,но не  и като обективни.   

         Настоящата съдебна инстанция  приема изложените от съда аргументи за приложното поле на материалния закон. Съдът е посочил,че обективната страна на деянието по чл. 325 ал.1 от НК,с елементите от неговото изпълнително деяние изцяло са били осъществени от подс. Н.. Това съдът е обосновал, предвид възприетата характеристика  на осъществените на публично место непристойни действия от дееца,които  обективно са  провокирали негативната оценка на голяма група от хора.При обсъждането на престъпния резултат от това престъпление съдът е възприел,че грубото нарушаване на обществения ред е възникнало с оглед   нанасяне на удар върху журналист по време на изпълнение на служебните му задължения по отразяването на публично събитие, в присъствието на много хора, отправянето на обидни и вулгарни реплики на висок глас публично място и пред много хора, както и акта на заплюването на същия. Според въззивният съд част от провокативните действия на подс. Н. спрямо полицейските  служители,които са изключени  в този правен анализ не са засегнали законосъобразното обосноваване  и изводите на съда,че  подсъдимият  е осъществил едновременно изпълнителните деяния на престъпленията хулиганство  и  причинил  лека телесна повреда на пострадалия Д. по хулигански подбуди,тъй като двете престъпления са в съотношение на идеална съвкупност. Тоест,както правилно съдът е приел,че тези действия са засегнали  обществените отношения свързани с реда и  общественото спокойствие,наред с нарушения телесен интегритет и неприкосновеност на личността. Правилно съдът е приел,че обективната страна от  изпълнителното деяние на  престъплението по чл. 325 ал.1 от НК несъмнено  е било установено. Дефинираното поведение на дееца  е било непристойно,многоактно и грубо  е нарушило обществения ред, с това  е изразило явното  неуважение към обществото,с оглед възприетите норми на обществено поведение между неговите членове.Действията му са били извършени на обществено место,където е било лесно да бъдат възприети от широк кръг лица и несъмнено са предвиждали възникването на напрежение и скандализиране на взаимоотношенията между участващите в мероприятието.

        Законосъобразно съдът е  възприел,че в случая от субективна страна престъплението хулиганство  е извършено умишлено с пряк умисъл, при  целени и настъпили обществено-опасни последици.

        Мотивите към присъдата  съдържат правилен анализ относно  осъщественото престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, във  вр. чл. 130 ал. 1 от НК.Обосновано съдът е отчел несъмнената наличност на достатъчно гласни и писмени доказателства за нанесения удар от подсъдимия на пострадалия Д., в резултат на което главата му се е ударила в корпуса на камерата.Законосъобразно съдът е приел,че  установеното  нараняване е довело до  разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,то представлява лека телесна повреда по смисъла на закона  и се намира в несъмнена причинната  връзка между вредоносното действие и съставомерния резултат. Съдът правилно е приел и че  е налице  квалифициращото  обстоятелство на това деяние- телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Според въззивният съд правната характеристика на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК не е било представена в необходимия обем и за разлика от  изложените мотиви относно престъплението хулиганство ,тук първостепенният съд  е  обърнал детайлно внимание спрямо квалифициращ признак за причиняване  на лека телесната повреда по хулигански подбуди.Макар и да не са изложени  мотиви относно разграничителните критерии от обективната страна на  деянието „ разстройство на здравето“ в ал.1 и „причиняване на болка  или страдание,без разстройство на здравето“,въззивният съд счита,че възприетия извод за налично установени и несъмнени доказателства за причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК е законосъобразен. Обективно  той почива върху изготвеното  по назначената СМЕ-за заключение за вида и характеристиката на телесната повреда причинена на пострадалото лице  и пространното обсъждане  на това заключение по хода на съдебното следствие от страните по делото.Според настоящата съдебна инстанция установения стеснен обем от мотиви  относно правната страна на деянието при условията на чл. 130 ал.1 от НК  обективно не  засягат никое от касационните основания на чл. 348 ал.2 или ал.3 от НПК.

Въззивният съд приема,че изложените  мотиви към присъдата правилно и законосъобразно изясняват съдържанието на  квалифициращия признак в чл. 131 ал.1 т.12 от НК телесната повреда причинена по хулигански подбуди. В съответствие с предпоставките на метериалния закон и  установената съдебна практика първия съд  е представил достатъчни по обем съображения за обективната страна на това престъпление, и елементите от неговото изпълнително деяние.Съобразно този вид  престъпно посегателство, наред противоправното  и виновно увреждане на здравето на пострадалия  и представен анализ за вида  и степента причиненото нарушаване анатомична цялост  на  функцията на човешката тъкан, съдът е  изложил правилни мотиви относно  квалифициращите особености за вида на посегателството,което е засегнало освен физическата неприкосновеност,но и хулиганския мотив това да бъде извършено. Освен изследвания фактически състав,съдът е посочил конкретни действия на осъществената от подсъдимия проява,които са проявили хулиганския мотив. Обосновано съдът е посочил,че  в случая обективната страна на това деяние  е осъществена, с оглед изразената вербална и физическа агресия при липсата на  формално изразена  ответна такава от пострадалия. Последния няколкократно се извинил на подсъдимия за неволното си съприкосновение с една от  неговите ръце,но това не  довело до  нормално предвидим резултат, а до ясно изразена  агресия под формата на обиди,нанасяне на удар в областта на лицето и заплюване. Обосновано съдът е обсъдил обстоятелствата  дали действията на подсъдимия са изразявали от субективна страна личен мотив,за да осъществи тези си действия и според въззивният съд законосъобразно е счел,че  в случая личния мотив  не определя съставомерността на деянието. Трайно утвърдената съдебна практика и доктрина ясно са определили,че  субективната страна на  престъплението хулиганство не се определя единствено само от мотива или от целта на дееца,а от съдържанието на неговия умисъл. В случая  възприетия правен анализ за този квалифициращ признак,с който съдът счита,че престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК е извършено с  пряк умисъл следва да се  приеме,че той не касае личен мотив  относно нанасянето на леката телесна повреда от подс. Н., тъй като  действията изразяващи хулигански подбуди са осъществени с пряк умисъл за тяхното осъществяване.

Според настоящата инстанция в мотивите към  не е представен  анализ за разграничението между  престъплението хулиганство и  разпоредбите на  УБДХ,съобразно техните  правни  признаци. Тази необходимост произтича на първо место от съображенията изложени от защитата в нейната пледоария и изложената защитна версия. На следващо при постановяването на един осъдителен съдебен акт е налице задължение съдът да определи най-Благоприятната правна норма за  дееца и осъщественото престъпление. В случая въззивният съд счита,че установените непристойни действия изразени чрез псувня,оплюване и  нанесен удар с ръка на публично место,дефинират не само  оскърбителното отношение от страна на подс.Н. спрямо пострадалия,но  с това са нарушили  обществения ред и са целели  такава провокация. Многоактността  и разнообразното проявление на това  престъпно поведение в случая не  отразява,че подсъдимия е осъществил проява на  непристойност,така както изисква  УБДХ. Действията му са непристойни със значима обществена опасност,такава каквато е възприета в трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС.

Представената индивидуализация на наказанията лишаване от свобода законосъобразна и справедлива.Възприетия размер от наказания лишаване от свобода за двете престъпления отразява степента на обществена опасност на деянията  и на дееца.Отчетени са  отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства  и характеристиката на престъпленията като типични и не отличаващи се с отегчаваща та им особеност от  останалите такива. Липсата на необходимото изясняване за приложимостта на основанията на чл.55 от НК в мотивите към присъдата  определят настоящата съдебна инстанция да  определи,че не  е налице приложението на тази възможност. По делото не са установени доказателства за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,от които да се прецени,че и най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за дееца. наложените по размер наказания отговарят на целите на чл. 36 от НК.

Основанията на чл.23 ал.1 от НК  са обосновани законосъобразно,предвид определяната на едно общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд намира,че предвидената в чл.24 от НК възможност не е налице,предвид  индивидуализиращите белези на деянията.

Отлагателните   на чл. 66 ал.1 от НК са обсъдени правилно и за което са  представени необходимите правни изводи за приложението но този институт.

Обстоятелствата относно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК,които съдът е отчел са правилни и представят защита правата на подсъдимото лице.

         Наведените от защитата и подсъдимия доводи и съображения не се възприемат от въззивния съд. От една страна  те представляват заета защитна  позиция пред първата съдебна инстанция ,за които е даден ясен и категоричен отговор в оценката по доказателствата в мотивите към присъдата и които  са възприети от настоящия съд.По хода на въззивното производство не се събраха  доказателства,които да  отразяваха новооткрити обстоятелства. Необходимостта от провеждането на съдебно следствие бе  обоснована за проверката на  част от гласните доказателства и правилното решаване на делото. Изразената защитна теза  за несъставомерност и на двете деяния и организирана провокация спрямо подсъдимия не бе потвърдена  пред въззивния съд.

При цялостната проверка на присъдата не се установиха  налични  някои от основанията на чл. 348 ал.3 от НПК,които да определят отмяната на присъдата.

Предвид на изложеното и на основание чл. 338,вр. чл. 334т.6 НПК  съдът,

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №- 38/13.11.2019г по НОХД № 550 по описа на Асеновградския  РС  2-ри н.с.

След влизане на присъдата в сила,да се върнат на  Асеновградския  РС  изисканите  служебно ВД,които са описани в пресъдата.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: